Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 251 252 253 254 255 256 257 258 259 ... 276
Перейти на страницу:

Тези и някои други открития обогатиха с нови и неподозирани (поне за мен) детайли нашите представи за начина, по който земеделието е стимулирало появата на по-сложно структурирани общества в древния свят. Но най-сериозен напредък бе осъществен по някои теми, на които се бях спирал само мимоходом в моята книга. След публикацията й аз станах обект на хиляди статии, телефонни обаждания, имейли и пространни беседи, в които хората ми обясняваха какви паралели (или контрасти) са забелязали между описаните от мен процеси в древността и тези в съвременния свят, с които пък те се занимават. Общо взето, тези „разкрития“ се въртяха около четири теми: печално известният пример с новозеландските „Мускетни войни“, вечният въпрос: „Защо Европа, а не Китай?“, някои детайли, свързани с конкуренцията между отделните общества в древния свят, и разбира се най-вече това — доколко смислен е отговорът, който ПВС дава на въпроса „Защо някои днешни общества са богати, а други — не?“…

През 1996 г. аз отделих само един абзац (в Глава XIII) на онзи странен феномен от новозеландската история, известен като „Мускетните войни“, с който исках да илюстрирам начина, по който се разпространяват най-мощните нови технологии. Ставаше дума за една доста комплицирана и слабо проучена серия от междуплеменни конфликти, бушували сред маорите, или коренното население на Нова Зеландия, в периода от 1818 до началото на 30-те години — и благодарение на които европейските пушки са се разпространили сред общества, които дотогава са воювали с каменни и дървени оръжия. Оттогава насам се появиха още две книги, които значително обогатиха нашите познания за този хаотичен период от новозеландската история, поставиха го в по-широк контекст и така осветлиха още по-ясно връзката му с основната тема на ПВС.

В началото на XIX в. европейски търговци, мисионери и китоловци започват редовно да посещават Нова Зеландия, заселена шест века преди това от полинезийски земеделци и рибари, известни под събирателното „маори“. Първите европейски визити са били концентрирани в най-северния край на страната. Местните маори, които осъществили най-рано контакт с европейците, първи се сдобили и с мускети, което им давало огромно военно преимущество пред другите племена. И те начаса се възползвали от него, за да си разчистят сметките със своите съседи, които били техни традиционни врагове. Но мускетите им позволявали да приложат и една съвсем нова тактика — далечни набези срещу племена, живеещи на стотици мили от тях, като целта била да се сдобиват с роби и… престиж.

Но имало и още нещо, не по-малко важно от мускетите, което им позволявало да осъществят тези далечни набези, и това са били донесените също от европейците картофи (макар и родината им да е Южна Америка), които давали много по-високи добиви на акър обработваема земя в сравнение с традиционните за маорското земеделие батати. Именно тези не особено продуктивни батати са създавали дотогава и двете най-големи пречки пред по-далечните (и носещи по-голям престиж) набези — проблемът с изхранването на воините, отсъстващи за по-дълго време от дома си, както и свързаният с него проблем с изхранването на техните жени и деца. Именно това е карало мъжете да си стоят вкъщи и да изразходват отрицателната си енергия в отглеждането на батати. Е, картофите са успели да разкъсат този порочен кръг. Така че Мускетните войни спокойно могат да бъдат наричани и Картофените, макар и това да не звучи особено героично…

Но независимо как го определяме, тази мускетно-картофена епопея е била и изключително кръвопролитна, тъй като е покосила близо една четвърт от тогавашното маорско население. Особено големи поражения е имало, когато някое племе, разполагащо с много мускети (и картофи!), е атакувало друго, при което тези неща са били кът, ако изобщо ги е имало. А тези, които не са се сдобили своевременно с тях, са били постигнати от една доста незавидна съдба — някои племена са били изтребени до крак още преди да усетят какво им липсва, което пък е принуждавало останалите да се втурнат да търсят мускети (и картофи!) и така постепенно е било възстановено и равновесието на силите. Епизод от същите войни е и покоряването и последвалият геноцид над мориорите от страна на маорските нашественици, за които споменах в Глава II.

1 ... 251 252 253 254 255 256 257 258 259 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)