Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

В началото на XIX в. европейски търговци, мисионери и китоловци започват редовно да посещават Нова Зеландия, заселена шест века преди това от полинезийски земеделци и рибари, известни под събирателното „маори“. Първите европейски визити са били концентрирани в най-северния край на страната. Местните маори, които осъществили най-рано контакт с европейците, първи се сдобили и с мускети, което им давало огромно военно преимущество пред другите племена. И те начаса се възползвали от него, за да си разчистят сметките със своите съседи, които били техни традиционни врагове. Но мускетите им позволявали да приложат и една съвсем нова тактика — далечни набези срещу племена, живеещи на стотици мили от тях, като целта била да се сдобиват с роби и… престиж.

Но имало и още нещо, не по-малко важно от мускетите, което им позволявало да осъществят тези далечни набези, и това са били донесените също от европейците картофи (макар и родината им да е Южна Америка), които давали много по-високи добиви на акър обработваема земя в сравнение с традиционните за маорското земеделие батати. Именно тези не особено продуктивни батати са създавали дотогава и двете най-големи пречки пред по-далечните (и носещи по-голям престиж) набези — проблемът с изхранването на воините, отсъстващи за по-дълго време от дома си, както и свързаният с него проблем с изхранването на техните жени и деца. Именно това е карало мъжете да си стоят вкъщи и да изразходват отрицателната си енергия в отглеждането на батати. Е, картофите са успели да разкъсат този порочен кръг. Така че Мускетните войни спокойно могат да бъдат наричани и Картофените, макар и това да не звучи особено героично…

Но независимо как го определяме, тази мускетно-картофена епопея е била и изключително кръвопролитна, тъй като е покосила близо една четвърт от тогавашното маорско население. Особено големи поражения е имало, когато някое племе, разполагащо с много мускети (и картофи!), е атакувало друго, при което тези неща са били кът, ако изобщо ги е имало. А тези, които не са се сдобили своевременно с тях, са били постигнати от една доста незавидна съдба — някои племена са били изтребени до крак още преди да усетят какво им липсва, което пък е принуждавало останалите да се втурнат да търсят мускети (и картофи!) и така постепенно е било възстановено и равновесието на силите. Епизод от същите войни е и покоряването и последвалият геноцид над мориорите от страна на маорските нашественици, за които споменах в Глава II.