Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Докато тя си вършеше работата, Гавин му се усмихваше, сякаш и той очакваше Ранд да се дръпне и едва ли не да побегне.
— Тя непрекъснато намира безпризорни котки и птици с прекършени криле. Ти си първият човек, върху когото го прави. — Младежът се поколеба за миг и добави: — Не се обиждай. Не казвам, че си безпризорен. — Не беше извинение, а просто споделяне на факт.
— Не съм се обидил — отвърна вдървено Ранд. Но двойката се държеше с него, сякаш беше плашлив кон.
— Тя знае какво прави — продължи младежът. — Учили са я най-добрите учители. Така че не се бой. В добри ръце си.
Елейн притисна марлята на слепоочието му, след което измъкна от пояса си копринен шал в синьо, кремаво и златно. За всяко момиче в Емондово поле това щеше да представлява скъпоценна украса към празничните дрехи. Елейн започна грижливо да го увива около главата му, за да задържи марлята на място.
— Не може да използваш това — възрази той.
Тя невъзмутимо продължи да го превръзва.
— Казах ти да стоиш мирно.
Ранд погледна Към Гавин.
— Тя винаги ли очаква всички да правят това, което им каже?
На лицето на младежа за миг се изписа изненада, след което устата му се стисна насмешливо.
— В повечето случаи, да. И в повечето случаи те го правят.
— Дръж тук — нареди му Елейн. — Сложи си ръката тук, докато вържа… — Тя ахна, като видя издрасканите му ръце. — Това не си го направил, докато си падал. По-скоро докато си се катерил там, където никой не може да се изкатери. — След като затегна възела, тя обърна дланите му и промърмори, че й е останало много малко вода. От измиването драскотините му пламнаха, но докосването на пръстите й беше удивително нежно. — А сега стой мирро.
Мускалът с мехлема отново беше изваден. Тя намаза съвсем тънко драскотините и цялото й внимание очевидно беше погълнато от това да го направи така, че да не го заболи. По дланите му се разстла приятна хладина.
— В повечето случаи правят точно това, което им каже — продължи да му обяснява Гавин, ухилен свойски над главата на момичето. — Повечето хора. Не и мама, разбира се. Нито Елайда. Нито пък Лини, гледачката й. Не можеш да заповядваш на човек, който те е уличил, че си крал смокини, когато си била мъничка. Пък и не толкова мъничка. — Елейн вдигна глава, само колкото да го изгледа заканително. Той се изкашля и усмивката му изчезна, но все пак продължи: — Както и Гарет, разбира се. Никой не може да заповядва на Гарет.
— Дори и мама — каза Елейн, след което отново сведе глава към ръцете на Ранд. — Тя само дава предложения и той винаги прави това, което тя предлага, но никога не съм я чула да му заповяда нещо. — И тя поклати глава.
— Не разбирам защо това винаги те учудва — отвърна й Гавин. — Дори и ти не си позволяваш да наредиш нещо на Гарет. Той е служил на три кралици и е бил капитан-генерал и пръв принц-регент на още две. Според някои той в по-голяма степен е символ на Трона на Андор, отколкото кралицата.
— Мама би трябвало да се престраши и да се ожени за него — каза тя разсеяно. Вниманието й беше съсредоточено върху ръцете на Ранд. — Всъщност тя го иска — не може да го скрие от мен. А и този брак би решил толкова много проблеми…
Гавин поклати глава.
— Но първо един от тях трябва да се откаже от гордостта си. Мама не може, а Гарет няма да го направи.
— Ако тя му нареди…
— Той ще се подчини. Така смятам. Но тя няма да го направи. Знаеш, че няма.
Изведнъж двамата се извърнаха и погледнаха Ранд. Той имаше чувството, че бяха забравили за присъствието му.
— Коя… — наложи му се да спре, за да овлажни устните си. — Коя е майка ви?
Очите на Елейн се ококориха от изненада, но Гавин заговори с най-обикновен тон, от което думите му прозвучаха още по-зашеметяващо.
— Мургейз, по милостта на Светлината кралица на Андор, Закрилница на владенията и Защитница на народа, Върховен трон на дома Траканд.
— Кралицата — промълви Ранд, вцепенен от изненада. За миг си помисли, че главата му отново ще се завърти. „Не привличай ничие внимание! Ха! Обаче вземи, че падни в градината на кралицата и се остави в ръцете на самата щерка-наследница да се погрижи за раните ти като някоя знахарка.“ Дощя му се да се разсмее и разбра, че е на ръба на паниката.
Той припряно понечи да се изправи. Държеше здраво юздите на неудържимия си подтик да побегне, но го изпълни желание да се махне оттук на мига. Да се махне преди още някой да е разбрал, че е попаднал тук.
Елейн и Гавин го наблюдаваха спокойни и когато скочи, се изправиха елегантно, без изобщо да бързат. Той понечи да смъкне превръзката от главата си, но момичето го стисна за лакътя.