Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Лийша улови погледа на Аманвах и дама’тингата кимна. Лийша знаеше, че и младата жена не беше доволна, че е тук, но бойните ѝ хора бяха изтощени в битката с мимика, а двете със Сиквах трябваше да са тук. Красианките лекуваха по-различно, отколкото Бруна я беше учила, но не можеше да се отрече колко са ефективни.
Разнесе се вик и на прага на лечебницата се показа Колив. От пръв поглед личаха шарените одежди на преметнатия на рамото на Колив Роджър. Рижата коса на младия жонгльор беше сплъстена от кръв.
Лийша се затича към него, но първа пристигна Аманвах и се зае да разглежда главата на мъжа си, докато Колив го оставяше на земята. Сиквах препречи пътя на билкарката.
— Нямам време за тези глупости, Сиквах — каза Лийша и понечи да избута момичето.
Сиквах обаче беше по-бърза, улови ръката на Лийша и я завъртя. Лийша се оказа засилена в противоположния край на стаята, залитна и едва успя да остане на крака.
— Погрижи се за останалите — каза Сиквах с тежкия си акцент. — Ние ще се погрижим за съпруга си.
Лийша си пое дъх да оспори думите ѝ, ала тогава се показаха и другите ранени, така че и тя, и останалите жени се оказаха с предостатъчно работа.
Докато работеха, звуците от битката наближиха сякаш твърде много. Демоните бяха на границата, което значеше, че Рена Танър е последната им защита. Лийша знаеше, че жената ще се постарае, но още не бе дори полунощ. Можеше ли да удържи цялото Ядро до зората?
Лечебницата се разтресе, когато нещо огромно се стовари на земята отпред.
Явно не.
— Създателю — прошепна Лийша тихо, за да не я чуят останалите, — знам, че помагаш на тези, които си помагат сами, но определено ще ни дойде добре някое чудо.
Не очакваше отговор, но като че ли го получи миг след това, когато цялата постройка сякаш искаше да се изправи на крака. Трясъкът бе оглушителен и тавански греди изпопадаха на пода насред прах и отломки.
— Арлен! — извика Лийша. Стаята му беше на втория етаж. Изтича нагоре с кърпа пред устата, въпреки че и така се задави от прахта.
Вторият етаж отчасти се беше срутил. Някаква канара беше минала през зданието от край до край, беше отнесла част от покрива и няколко стени. Лийша се опита да не мисли за жертвите в унищожените стаи и си проправи път към уединеното помещение, където Арлен още лежеше в несвяст.
Най-страшните ѝ опасения се потвърдиха, когато влезе през дупката на мястото на вратата. Част от покрива беше открит към небето и леглото бе затрупано под купчина отломки от една от стените.
Лийша заотстъпва от ужасната гледка, докато не опря гръб в една от останалите цели стени. Плъзна се по нея на пода и се затресе.
— Свърши се — прошепна. — Всички ще умрем.
Но след това отломките започнаха да се надигат. Нов прахоляк изпълни въздуха, когато от купчината камъни се разместиха греди. Насред всичко се намираше Арлен Бейлс, а защитите му светеха ярко, докато бавно вдигаше ръце и държеше всичко над главата си, достатъчно, за да се измъкне изпод останките.
Лийша го гледаше безмълвно как крачи към нея като сераф на самия Създател. Обикновено първа отричаше, че Арлен е пратен от Небесата, но и тя се усъмни, когато той се пресегна със сияеща ръка.
— Избавителю — прошепна тя, хвана ръката му и му позволи да я вдигне на крака. Поде я, когато тя се препъна и за миг останаха на по-малко от ръка разстояние.
Арлен постави нежно длан на лицето ѝ.
— Само аз съм, Лийша. Арлен Бейлс.
Тя отвърна на жеста.
— Понякога е трудно човек да прецени.
— Какво става? — попита Арлен. — Последно помня, че унищожавах амунициите на демоните…
— Преди два дни — отвърна Лийша. — Нови Райзън падна. Демоните са на ръба на Гробището. Рена ги удържа.
Арлен се отдръпна назад.
— Рена е там сама?
И просто ей така той се превърна в дим и остави ръцете ѝ празни.
Арлен се материализира миг по-късно в Гробището и веднага забеляза Рена, на лакти и колене. Останалите Дървени войници стояха в полукръг край нея и образуваха стена от неунищожимите си щитове, за да я защитят, докато тя се мъчеше да се надигне.
Но Арлен виждаше, че няма да успее. Аурата ѝ примигваше и само след секунди тя щеше да припадне.
Веднага отиде при нея, без да си прави труда да рисува защити, а само постави ръка на рамото ѝ. Пресегна се през нея в голямата защита и усети силата ѝ. Връзката, която образуваше защитната мрежа край околията, вече я нямаше, но ключовата защита на Хралупата беше най-силната от всички, много повече магия, отколкото би могъл да използва когото и да било.