Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Шарумите отново и отново даваха жертви, но не спираха да нападат. За подобна смърт се молеха красианците, макар Роджър да не можеше да проумее тази идея. Самият Кавъл се хвърли напред, а демонът изби щита от ръцете му. Той обаче изглеждаше непоколебим, докато блокираше ударите на пипалата на чудовището по-бързо, отколкото Роджър бе виждал някой да борави с копие, като така даваше време на хората си също да го атакуват.
След това обаче пастта на демона се разрасна неколкократно и той прехапа Кавъл на две и изгълта главата и торса му, преди краката и коремът още да са паднали на земята.
Гледката изтръгна Роджър от мъглата, през която виждаше всичко, и след това той отправи поглед към Рена, която се мъчеше да се измъкне от хватката на няколко дървесни демона, докато се опитваха да я отнесат нанякъде.
Искат я жива, осъзна.
Само че още преди това той беше подновил мелодията, излизайки от прикритието си. Крачеше право към битката. Смътно осъзнаваше, че Аманвах, Сиквах и Енкидо го следват, докато вървеше към ръба на защитната мрежа, но не им обърна внимание, не обърна внимание на нищо около себе си и пристъпи в нощта. Не опита с нищо да прикрие присъствието си. Напротив, привлече вниманието на всеки демон към себе си, така както Рена бе направила неволно преди минути.
Стойте на място, казваше им. Пристига плячка. Гответе се за нападение.
Те се подчиниха и разриха пръстта, готови да му се нахвърлят. Дори демоните, които се отдалечаваха с Рена, се заковаха на място, точно както и той искаше.
Само мимикът не бе повлиян и прескочи обръча от шаруми, а после се понесе към него като добил плът кошмар.
Роджър си позволи да се усмихне и изпълни нощта с болка, а изкусителността на мелодията му се превърна в рязък дисонанс, от който демоните се разпищяха и размахаха лапи към главите си. Дори мимикът го почувства и се спря със смразяващ кръвта писък.
Аманвах и Сиквах добавиха гласовете си към звука и тримата достигнаха нови висоти на хармонията си в дисхармонията, която пораждаха — магията на хората разнасяше звуците на километри. По-слабите демони избягаха, но Роджър и съпругите му обградиха мимика и надградиха над болката му. Роджър експериментираше и научаваше все по-добре с всяка изминала секунда какво наранява съществото.
Демонът се сгърчи от болка, размаха пипала, а след това започна да се топи и да се променя, първо в ревнал каменен демон, след това във виещ дървесен. Пищящ въздушен, дори крещящ човек. Отново и отново сменяше формата си, но Роджър и съпругите му променяха и звука си и не му даваха отмора. Превращенията станаха несигурни, а плътта на мимика започна да кипи и да пада от тялото му в растяща локва слуз.
Сега те спипах, ядронско копеленце. Роджър се усмихваше мрачно, докато се готвеше да го довърши.
Но тогава демонът се пооживи. Погледна го с нещо почти като усмивка и ушите му просто се изгубиха, заменени от гладки люспи.
Роджър нямаше време да отскочи от летящото към него пипало, но се чу вик и Енкидо се хвърли между тях и понесе удара, предназначен за Роджър. Сиквах изкрещя диво, когато вътрешностите на евнуха се изсипаха на земята, но той успя да хвърли копието си дори така. То улучи демона и ярко засия, но Роджър знаеше, че това няма да е достатъчно. А музиката му вече бе безсилна пред него.
Мимикът отново се надигна и лъкът на Роджър пропусна тетивата, когато жонгльорът се претърколи, като едва избегна друго от пипалата на демона. Роджър трепна пред следващия удар, знаейки, че няма какво да го спаси.
Вместо обаче да го улучат острите шипове на пипалото, блъсна го струя гнилоч от отрязан крайник. Рена стоеше пред него с изцапан нож. Отсеченото пипало се разтвори на земята, а Рена се хвърли с острието си напред.
Демонът се обърна срещу нея, но този път Аманвах посегна в торбата си с хора. Извади черно парче демонска кост и я насочи към мимика, докато пръстите ѝ пробягваха по защитите в късчето.
Подобно на мълния, мощен магически заряд се заби право в чудовището и го вдигна във въздуха. Там го посрещна Рена и го събори на земята. Аманвах тръсна от дланта си пепелта, в която се бе превърнала костта, и извади няколко демонски нокътя. Хвърли ги, те се стрелнаха като от арбалет и се забиха дълбоко в корема на чудовището. Мимикът се заусуква и запищя, изгуби ясни очертания, докато Рена не спираше да сече врата му. Останалите шаруми, водени от Колив, се включиха в клането.