Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Но само глупак би си помислил, че достойнствата ѝ се изчерпват с външния ѝ вид. Без Иневера щеше ли да е днес тук той самият? Щеше ли да сграбчи властта, когато му се беше предоставила възможността? Щеше ли тази възможност изобщо да дойде, или щеше да е просто поредният неук дал’шарум — или по-лошо, череп в Шарик Хора?
И още я обичам, помисли си той и се прокле за слабостта. Понякога смееше да се надява, че и тя го обича, но не можеше дълбоко в себе си да ѝ се довери. Не и от андраха насам.
В ума му просветна образът на тях двамата, вплетени в едно, Иневера красива и изкусителна както винаги, докато яздеше дебелия старец и го манипулираше за целите си, както правеше с Джардир. Какво значение имаха виковете ѝ на сладострастие в ложето им сега, когато бе видял колко лесно се преструваше?
Покоите на дамаджата бяха напълно променени от последния път, когато ги беше видял, когато се беше вмъкнал в тях с Лийша Пейпър. И двамата с удоволствие бяха маркирали специалното място на Иневера и там се любеха най-страстно. Ако намерението му тогава е било да я уязви, сега виждаше, че е успял. Неговата дживах ка никога не беше споменала случката, но на следващия ден в стаята се бе разразил пожар, който унищожи всичко чак до каменните стени. Официалната версия бе изпусната маслена лампа, но според мълвите Иневера била изхвърчала от стаята с череп на огнен демон в ръка. Сега всяка следа от Лийша Пейпър бе изличена.
По някаква причина това принуждаваше Джардир да обича Иневера още повече.
Тя е дамаджата. Ревността ѝ е буря и няма да позволи на никоя жена да застане над нея. Нима Каджи не си задаваше същите въпроси за своята дживах ка в личните си записки? В свещените строфи се разказваше за това как ту го успокоявала, ту го дразнела, защото Първата съпруга на Избавителя бе неговият захвен.
Оттатък стаята се чуха изплющяване и крясък. Дамаджи Кезан явно беше забравил уроците си за прегръщане на болката. Това напомняне бе добро. Алеверак го нахока за слабостта и след втория удар имаше само изсумтяване. След третия — тишина.
Без да си прави труда да пали лампа, Иневера отиде да затвори дебелите завеси край прозорците. Когато Иневера ги остави в мрак, сетивата на Джардир се разбудиха.
Короната на Каджи винаги бе давала защитен взор на приносителя си, подобно на монетите по веждите на Иневера, но от битката с мисловния демон насам, когато по-тайнствените сили на Короната се бяха проявили, Джардир можеше да вижда аури около хората, които му подсказваха чувствата и намеренията им. Внезапно безбрежната мъдрост на Каджи започна да става обяснима. С взора на короната, с който можеше да вижда в сърцата на хората, Джардир можеше да надмине предшественика си.
Нещо повече, беше разбрал, че може само със силата на желанието си да се възползва от мощта на короната и копието. През деня можеше да извлича от тях, за да се лекува, да пренебрегва изтощението или да си придава свръхчовешка сила и скорост. Беше огромно преимущество, но не и без недостатъци.
В мрака много от тези недостатъци изчезваха. Могъществото му се простираше толкова надалеч, колкото никога преди не бе подозирал, но в лицето на идващото Новолуние се боеше, че това няма да е достатъчно.
Иневера отиде при любимата си възглавница за гадаене, а Джардир се разположи на тази срещу нея, както му бе привично. Отвън бе започнало наказанието на дамаджи Ичах, който се срамеше с ридания. Джардир върна вниманието си върху Иневера, когато тя извади закривеното острие, с което го бе порязвала безброй пъти през годините.
— Какво да попитам първо? — започна тя.
Аурата ѝ запулсира при думата първо и Джардир разбра, че вече е използвала заровете за целите си. Това не беше лъжа, по-скоро нещо скрито от него, но му подсказа много. Иневера винаги пазеше кроежите си в тайна, макар да настояваше да узнава неговите.
Джардир нави ръкава си. Тя притисна острия връх в една от вените му и наклони малка купичка под струйката кръв. Когато тя се напълни, Иневера притисна палец върху раната и посегна към торбичката си с лековити билки.
— Няма нужда — каза Джардир и извлече капчица магическа сила от копието до него. Вдигна ръка пред очите на съпругата си, за да ѝ покаже как е спряла кръвта и как се затваря раничката. Иневера изгледа изненадано излекуването, но той не ѝ даде време да зададе въпрос.
— Да започнем с плана на Абан да нападне Пристан по първи сняг. Трябва скоро да започнем приготовления, ако искаме да се възползваме от изненадата.