Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Кезан и Ичах така почервеняха от възмущение, че Джардир си помисли, че ще се пръснат.
Внимавай, сине мой, помисли си. Могъщи врагове си създаваш.
Другите духовници добавиха гласовете си към негодуващия хор. Никой дамаджи не бе бичуван от векове и със сигурност не по заповед на новоизлюпен дама, който нямаше още осемнайсет. Смятаха се за така недосегаеми във властта си през годините, че мислеха, че законите на другите мъже не се отнасят за тях. Дори Ашан, уверен в благоразположението на Избавителя и чичо на Асъм, наблюдаваше момчето с неудовлетворение.
Дамаджи’тингите само гледаха случващото се мълчаливо.
— Брат ми отново доказва, че не е наследник на нищо — рече Джаян подигравателно, но Асъм не трепна. Нямаше вид на наследник на нищо.
Има вид на андрах, помисли си Джардир. Сякаш назначението му е предварително решено.
Джардир помисли. Асъм майсторски го бе притиснал в ъгъла. Ако последваше решението на Джаян, нямаше да реши нищичко, само би смутил по-малкия си син. Ако приемеше неговото решение обаче…
Само дамаджи Алеверак — някога непримирим враг на Джардир, а сега един от най-доверените му съветници — изглеждаше необезпокоен. Алеверак също създаваше грижи на Джардир, но беше мъж на честта, както и храбър и верен лидер на хората си, а не просто деспот като повечето си събратя в съвета. Никога не би се държал толкова глупаво, колкото тези двамата, а и да го стореше, щеше просто да свали робата си и да приеме наказанието, без да изгуби и капчица достойнство. Но дори Алеверак не би предложил бичуване насред всички в съвета. Прямотата на Асъм бе добре дошла промяна.
Джардир погледна към Алеверак и побелелият духовник кимна лекичко, жест, изгубен насред суматохата. И той носеше алагайска опашка.
— Дамаджата! — провикна се откъм вратата Хасик. Всички мъже вдигнаха моментално глави, забравили за спора си при появяването на Иневера.
Наистина спира дъха. Джардир не откъсваше поглед от Първата си съпруга, а всички останали в съвета ѝ се поклониха.
Иневера кимна, приемайки оказаното уважение, но не направи крачка към трона. Докосна леко кесията си с хора и наклони глава към покоите си. Човек нямаше как да пропусне значението.
Новите ѝ алагай хора най-сетне бяха готови.
Джардир почти се замая от чувствата, което това пораждаше у него. Двайсет и пет години наред бе буквално роб на алагай хората, целият му житейски път се диктуваше от тях. През последните две седмици се чувстваше по-свободен, отколкото можеше да си представи, лишен от техния гнет.
Но със свободата идваше несигурност. От една страна, бе пленник на заровете, а от друга — това му даваше власт. В тези хвърляния имаше истини, които му бяха крайно необходими, за да спечели Дневната война и Шарак Ка. Проблемът бе, че истините им минаваха през Иневера, а тя сама решаваше кое да сподели и кое да запази за себе си.
Той върна вниманието си върху дамаджите, който още чакаха в шокирано мълчание за решение на дребнавата си драма.
— Ще се случи както предлагат и двамата ми синове. Оспорваната земя ще отиде при Джаян, а дамаджите Ичах и Кезан ще бъдат целунати от опашката на алагая.
Всички духовници освен Ашан и Алеверак сякаш отвориха едновременно усти, за да възразят, но Джардир вдигна Копието на Каджи и думите замряха на езиците им.
— Дамаджи Алеверак ще изпълни наказанието тук и сега.
Той отпусна края на копието си върху подиума. То изтропа така, че неколцина от духовниците трепнаха.
— Дамаджи. Шарак Ка е на портите ни. Нямаме повече време да се караме помежду си. От сега нататък тези въпроси ще бъдат изяснявани от вас самите, на ваши собствени съвети. Пропилейте отново времето ми по този начин и следващото бичуване ще е на градския площад.
Лицата на всички пребеляха, а Джардир слезе по седемте стъпала от подиума си и последва Иневера.
Джардир се взираше в полюшващите се бедра на Иневера, докато тя влизаше в покоите си, както винаги омагьосан от красотата ѝ. Подобно на воините, които усвояваха магията на алагаите всяка нощ в алагай’шарак, годините работа с алагай хора на съпругата му ѝ придаваха безвременно излъчване. Движеше се като глава на собствено женско племе и въпреки четирийсет и двете си години и седемте родени деца фигура ѝ с нищо не се отличаваше от тази на жена, едва прехвърлила трийсетте.