Дневната война

Двамата бяха сами на градския площад на Нови Райзън, сред руините, които само преди ден бяха процъфтяващ градец. Сега представляваше гниещ труп на поселение — всяко здание край площада беше черно от пожари или смазано от хвърлени канари. Всичко глъхнеше зловещо.

Цял ден трупаха развалини, за да възстановят голямата защита, но никой не си правеше илюзии, че ще издържи повече от няколко минути. Бяха възпрели демоните от това да се материализират направо в града, но още щом ядроните се надигнеха по границите му, започваха да разглобяват защитата му, а човеците вече нямаха силите да им противостоят.

Така че двамата чакаха, жонгльор и съгледвач, в малкия преносим кръг, който Роджър беше използвал цял живот. Никой не бе харесал плана, най-малко Роджър, макар да бе негов. Когато Аманвах разбра, че не може да го разубеди, настоя Колив да отиде с него, макар че за Роджър това по-скоро значеше две смърти вместо една. Но и не можеше да не изпита малко спокойствие от присъствието на воина.

Този се опита да убие Арлен, напомни си Роджър, но се оказа неспособен да се гневи. Колив командваше малцината останали шаруми, а те следваха Роджър и съпругите му навсякъде. Вече не можеше да преброи колко пъти съгледвачът му беше спасил живота предишната нощ.

Роджър вдигна цигулката си, когато звуците от демоните достигнаха до него. Трябваше да минат през Нови Райзън, за да ударят Хралупата, а след като повечето от града бяха развалини, най-прекият път беше през градския площад.

Лесно бе да използва това, за да подсили призива си. Насам! Говореше музиката му на ядроните. Оттук е по-бързо! По-лесно! Има плячка!

И наистина имаше. Той беше плячката.

Демоните откликнаха. Първо десетки се нахвърлиха върху защитите му с ярки магически проблясъци. Числото бързо набъбна, първо стотици, не след дълго хиляди. Изпълниха площада, а той не спираше да ги вика. Скоро той и Колив бяха изгубени в средата на океан от зъби и ноктести лапи, неспособни да видят нищо друго.

Ядроните се катереха едни върху други и се биеха за правото да нападат защитите му. Но износеният преносим кръг беше добре направен и насочваше атаките им обратно към тях самите, а защитното поле само се усилваше.

След това обаче се случи неизбежното. Кипналата маса от ядрони се раздели, за да минат през тях дървесните демони, понесли огромни стволове. Щеше да е лесно да размажат Роджър и Колив и да разместят кръга, така че да го неутрализират.

Само че Колив беше готов за това. Извади усукан овнешки рог, издълбан и полиран. Изсвири дълъг сигнал.

При звука кепенците на къщите край площада се вдигнаха и на прозорците и по останките от покриви се показаха стрелци. Не се поколебаха да стрелят в морето от ядрони. Демоните така бяха натъпкани, че пропуските бяха невъзможни, ала неколцина от най-точните стрелци щяха да свалят дървесните демони, заплашващи двамата души в средата. Една от лесно разпознаваемите стрели на Уонда щръкна ненадейно от окото на едното чудовище и го повали моментално.