Прагът на вечността [bg]

— Срещу Вашия началник се плете заговор — започна тя.

Димка схвана, че първоначалното му гледище е било погрешно. Наталия се боеше, че телефонът може би се подслушва. Искаше да бъде сигурна, че Димка няма да произнесе нищо, което да разкрие самоличността й на КГБ.

Той изпита тръпка от страх. Истина или не, това означаваше неприятности за него.

— Кой стои зад заговора? — попита той.

Нина отвори очи.

Димка безпомощно сви рамене и направи гримаса „и представа си нямам какво става“.

— Леонид Брежнев привлича на своя страна останалите членове на Президиума за преврат.

— Проклятие.

Брежнев беше един от неколцината най-могъщи хора под самия Хрушчов. Освен това бе консервативен и без въображение.

— Подгорни и Шелепин вече са на негова страна.

— Кога? — попита Димка въпреки инстинкта си да не задава въпроси. — Кога ще ударят?

— Ще арестуват другаря Хрушчов при завръщането му от Швеция.

Хрушчов планираше пътуване до Скандинавия през юни.

— Защо?

— Смятат, че е обезумял — отвърна Наталия и връзката прекъсна.

Димка окачи слушалката и отново отсече:

— Дявол да го вземе.

— Какво става? — сънливо попита Нина.

— Просто проблеми в работата — отвърна й Димка. — Спи.

Хрушчов не бе обезумял, но беше потиснат — люлееше се между маниакална бодрост и дълбока меланхолия. В основата на безпокойството му стоеше селскостопанската криза. За нещастие лесно го привличаха бързите решения — чудотворни торове, специално опрашване, нови сортове. Единственото предложение, което не би обсъдил, беше отпускането на централния контрол. Независимо от това той бе най-добрата надежда на Съветския съюз. Брежнев не беше реформатор. Застанеше ли той начело, страната щеше да се върне назад.

А и не само бъдещето на Хрушчов притесняваше Димка — неговото също. Трябваше да съобщи на Хрушчов за този телефонен разговор. Това беше по-безопасно, отколкото да го премълчи. Първият обаче си оставаше достатъчно селянин, та да накаже приносителя на лошите новини.

Димка се запита дали това не е мигът да напусне потъващия кораб и да зареже службата при Хрушчов. Нямаше да бъде лесно — обикновено апаратчиците вървяха в указаната им посока. Обаче имаше начини за това. Друга високопоставена фигура можеше да бъде убедена да поиска прехвърлянето на някой млад сътрудник в кабинета си, може би защото особените му умения са необходими. Това можеше да бъде уредено. Димка можеше да опита с работа за някой от заговорниците — да речем Брежнев. Какъв обаче бе смисълът от това? Можеше да спаси кариерата му, но за какво? Димка нямаше да прекара живота си в това да подпомага Брежнев да спира напредъка.

Както и да е, ако искаше да оцелее, той и Хрушчов трябваше да имат преднина пред този заговор. Най-лошото нещо от тяхна страна щеше да бъде да си седят и да чакат какво ще стане.