Аленото цвете и бялото

Всяка дума е произнесена с мъчителна яснота, всяка дума прилича на щипване с пръсти, което изгася поредното слабо пламъче надежда.

— Спокойно, спокойно — казва Уилям, обзет от изтощение след оттеглянето на Агнес.

— Да, смъртта ще дойде като крадец нощя, нали? — казва присмехулно Хенри, сякаш продължава прекъснат спор с невидим противник. — Така пише в Светото писание — че Христос ще дойде ненадейно, нали? — Той взема чашата си, изпива виното на един дъх и я оставя с кисела гримаса. — Приказки, които могат да вълнуват малките деца. Залъгалки и шарлатанство…

Въпреки че търпението му започва да се изчерпва, Уилям се старае да не избухне.

— Говориш така, като че ли горката жена е вече в гроба — та тя още не е умряла — казва той. — А докато е жива, тя си остава човешко същество, и има нужди и желания, които все още могат да бъдат изпълнени.

— Няма нищо…

— За Бога, Хенри! Престани да повтаряш едно и също нещо! Говорим за една жена, която… която се готви да се прости със земния си живот, и която досега е била най-скъпата ти приятелка. И ти искаш да ми кажеш, че няма нищо, което можеш да сториш, нищо, което би имало някакво значение за нея?

Думите му най-сетне сякаш проникват през мъката, обгърнала брат му като броня.

— Тя… имам чувството, че очите й проникват в душата ми, Уилям — шепне той, преследван от спомена. — Очите й… гледа ме така умолително… какво иска от мен? Какво иска?

— Господи Боже! — не издържа Уилям. — Как може да бъдеш толкова тъп! Иска да я чукаш! — Той става и привежда лице към лицето на брат си. — Тя само чака да влезеш в леглото й, глупако! Ожени се за нея още утре! Оженете се още тази вечер, ако успееш да събудиш някой свещеник! — с всяка изминала секунда вълнението му нараства, подклаждано от изражението на праведно възмущение, изписано по лицето на брат му. — Жалък, нещастен пуритан! Не знаеш ли, че чукането е удоволствие, и че жените също изпитват удоволствие? Твоята госпожа Фокс не може да не е забелязала това по време на работата си в дружеството! Защо не направиш така, че тя да изпита това удоволствие поне веднъж, преди да умре?

Хенри скача на крака сред трясък от чупещи се чаши, на трептящата светлина на свещите. Лицето му е побеляло от ярост, огромните му ръце са свити в юмруци.

— С твое позволение ще си тръгна — прошепва той бясно.

— Да, върви! — кресва Уилям в отговор и сочи вратата с театрален жест. — Върви си в онази твоя мизерна къщурка и продължавай да си въобразяваш, че светът е по-добър и по-чист, отколкото е в действителност. Но трябва да ти кажа, Хенри, че ти си едно лицемерно магаре — думите, потискани в продължение на дълги години, сега се леят от устата на Уилям. — Не се е родил още мъжът — продължава той, — който да не иска да се добере до това, което се намира между краката на жената. Всички онези патриарси и църковници, които пеят славословия на въздържанието и лишенията — всички те искат само едно! Защо ти е да се самозадоволяваш, след като на този свят има жени, които да ни спасят от това? Спал съм с десетки, стотици проститутки; ако изпитам нужда, достатъчно е само да щракна с пръсти, и след час тя вече е задоволена. А що се отнася до теб, братко, въпреки че изглеждаш тъй, сякаш не можеш да различиш проститутка от молитвена възглавничка — не мисли, че не знам с какво се занимаваш напоследък. О, да, твоите… твоите приключения, така наречените „разговори“ — за това говорят всички проститутки в Лондон!