Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Преди лактънците да се усетят какво става, ловките кха’шарумски наблюдатели вече тичаха по изопнатите въжета с бързината, с която ний’шарумите тичаха по стените в Лабиринта. Те не носеха щитове, но бяха привързали по дузина метателни копия към гърбовете си и когато между двата кораба бяха спуснати дъските, най-големите опасности вече бяха елиминирани.
За няколко минути воините на Абан прочистиха палубата. Той съзря сред тях Керан, който се забелязваше лесно заради изкуствения му крак. Офицерът убиваше с деловитост, която би уплашила Абан, ако не виждаше аурата му. Кхафитът не можеше да разчита сърцата както Ахман или дамаджата, но около мъжа сияеше гордостта от победата.
„Видя ли, офицер? – помисли си Абан. – Върнах ти всичко, което загуби.“
Когато палубата беше прочистена и корабът падна изцяло в ръцете на Стотицата, на борда бяха стоварени мендингите, които се затичаха, за да поемат чинските оръжия. Оставиха минимален екипаж и Керан скочи обратно на борда на „Копието на Еверам“, докато режеха въжетата, свързващи двата кораба.
Лактънските кораби в езерото постепенно биваха превземани от шарумите, които тихомълком бяха докарани с гребните съдове. Зеленоземците може и да имаха предимство при обстрелването от разстояние, но в близкия бой никой на света не можеше да се мери с шарумите от Красия. Джаян беше дал на Керан хора и строевият офицер ги беше гонил безмилостно нагоре-надолу по клатещите се корабни палуби, докато мъжете не свикнаха с нестабилните подове.
Самият Керан превзе четири плавателни съда, а другите от флотилията му още шестнайсет, преди разтревожените викове да достигнат до останалите кораби.
Едва тогава мендингите откриха огън, целейки се във вражеските кораби, които бяха стигнали до доковете. Докато лактънските войници слизаха на брега, мендингите засипаха зеленоземците със собствения им демоноогън. Чинските воини пищяха и горяха, а пиратите на Абан подхващаха следващите кораби, които чакаха да бъдат разтоварени. Хвърляха тежки вериги, които късаха платната и чупеха греблата, оставяйки корабите мъртви във водата.
Лактънските капитани, които все още превишаваха по брой пиратите, насочиха огъня към новия враг, но мендингските стрелци пуснаха горящи стрели, които подпалваха платната им и повреждаха палубите им, докато чинските стрелци се опитваха да пренастроят оръжията си.
Появи се „Воплите на шарума“; пъргавият кораб заобиколи останалите и започна да обстрелва врага. Скоро предимството на изненадата беше изгубено и силите започнаха да се изравняват. Но за разлика от зеленоземците, шарумите бяха готови да умрат. Щом повредеха корабите им, те не се колебаеха да ги забият във вражеските съдове, да прескочат през отвора и да започнат близък бой.
И въпреки това изглеждаше, че битката във водата щеше да бъде изгубена, а лактънците щяха да избягат обратно в крепостта си. Керан можеше да използва още един номер, но офицерът упорито се беше противопоставял и дори Абан се беше съгласил, че отчаяният ход може повече да навреди, отколкото да помогне.
Джаян вдигна воала си.
– Аз съм Джаян асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи, първороден син на Шар’Дама Ка и дамаджата, шарум ка на цяла Красия. – Той кимна отсечено от седлото си. – Мога ли да видя лицето ти и да науча името ти, чине, преди да те изпратя пред Еверам, за да бъдеш съден?
– Недей... – започна Самент, но Тамос не му обърна внимание.
Той заби копието си в земята и развърза шлема си.
Когато го свали, очите на Джаян се разшириха.
– Ти. Князът, който дойде с пар’чина, за да…
Тамос кимна.
– Аз съм принц Тамос, четвърти син на херцог Райнбек Втори, лорд командир на Дървените войници, трети наследник на Бръшлянения трон и граф на провинция Хралупата.
Джаян оголи зъби.
– Онзи, който се осмели да докосне обещаната на Избавителя.
Думите му предизвикаха гневното мърморене на шарумите.
– Лийша Пейпър ме избра още преди Ахман Джардир да полети към смъртта си. – Тамос посочи Джаян с копието си. – И ти ще последваш съдбата му. Предизвиквам те на Домин Шарум.
Джаян се разсмя и миг по-късно го последваха всичките му воини.
– Домин Шарум е честен двубой пред Еверам, чине. – Джаян насочи копието си срещу Тамос. – Ти нападна хората ми в нощта на Новолунието. Ти нямаш чест.