Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Това обясняваше защо командирът им ги жертваше с такава готовност. Това изобщо не бяха красиянци, а райзънски мъже, принудени да влязат в армията. Те щяха да свършат кървавата работа, а господарите им щяха да завземат хълма.
Брайър си спомни Ича, спомни си съчувствието, което бе изпитал към него. Изтезанията може и да бяха жестоки, неправилни и безсмислени. Но не бяха нищо в сравнение с онова, което бе готов да направи врагът.
Брайър знаеше, че нищо няма да попречи на красиянците да превземат Възвишението на Колан. Той потърка с пръсти хартията, която му беше дал графът. Ако смяташе да бяга, трябваше да го направи скоро.
По главния път беше опасно, затова Брайър се придвижи от другата страна, за да се спусне по скалното лице. С уменията си и черните дрехи, които все още носеше, той можеше да отиде навсякъде, където другите не можеха.
Или поне така си мислеше.
В първия момент му се наложи да разтърка очи, защото реши, че му играят номера. Нощното му зрение беше силно, изострено от продължителния живот на тъмно, но дори то имаше своите ограничения.
Той замръзна на място, напрягайки поглед под слабата звездна светлина и пожарите, които бушуваха край водата, докато капитан Делия и останалите нападаха пристанището.
Ето го отново. Движение на скалите. По всичките скали.
Стотици дал’шаруми се катереха по Възвишението на Колан.
Той се втурна на другата страна и се затича към стрелците.
– Шаруми на скалите! Шаруми на скалите!
– Виждам един! – извика някакъв стрелец и стреля към скалите.
Сигурно пропусна, защото изруга и зареди нова стрела.
Все повече стрелци започнаха да потвърждават, че виждат приближаващите воини, и обърнаха гръб на доковете, за да атакуват по-близките мишени. Но шарумите, облечени в черно и притиснати към стръмния склон, бяха трудни мишени и повече стрели бяха похабени, отколкото красиянци убити.
Тамос препусна с коня си към сержанта на лактънските стрелци.
– Кажи на хората си да престанат да хабят стрелите си и да продължат да стрелят по онези докове! Ще оставя сто конници да ги пазят.
– А останалите? – попита Самент, който яздеше до него.
Тамос посочи надолу по хълма.
– Останалите отиваме да унищожим стрелците, които са се разположили там. Дори да превземат възвишението, няма да имат полза от него. – Той погледна към Брайър. – Като започне суматохата...
Брайър кимна. Нямаше да е трудно да се измъкне, прикриван от четиристотин тежки коне.
Графът нададе вик и пришпори коня си, преди още да беше успял да премисли пътя си за бягство. Дървените войници препуснаха с тътен надолу по хълма, помитайки чи’шарумите. За разлика от предишното излизане, те продължиха напред, докато не стигнаха равния терен, и се насочиха право към редовете от елитни дал’шарумски стрелци.
Красиянците не бяха очаквали този ход, но изненадата им не трая дълго и те започнаха да засипват конниците с унищожителен огън, който разреди редиците им. Конете не можеха да препускат с цели брони и когато стрелите започнаха да намират пролуки, конниците пищяха и падаха, като често повличаха със себе си и съседите си.
Но това не им попречи да наберат скорост и изведнъж връхлетяха стрелците, мушкайки наред с кавалерийските си копия, докато големите им коне тъпчеха и мачкаха с копита. Стрелците нямаха никаква защита и бързо бяха прегазени.
Но докато унищожаваха стрелците, красиянската армия напредваше. Това не бяха чи’шаруми, на които им бяха връчили копията и ги бяха принудили да воюват. Това бяха истински шаруми, родени за бой и обучавани още от деца; мнозина от тях също яздеха коне. Те се приближиха от всички страни, като разкъсваха редиците на Тамос и създаваха хаос сред хората му.
Ала битката продължаваше. Самент не се отдалечаваше от Тамос и двамата лордове изпъкваха със сияйните си брони. Самент отби с щита си копие, запратено срещу Тамос. Тамос прободе мъжа, след което сграбчи тялото на шарума и го запрати срещу вражески кон. Самент беше готов и прониза с копието си гърлото на приближаващото животно.
Двамата като че ли доминираха на бойното поле, но от мястото си Брайър можеше да види как постепенно ги отделяха от другарите им, обграждайки ги в кръг.
Момчето знаеше, че трябва да бяга. Трябва да се измъкне в нощта и да отнесе новината за загубата на хълма и писмото до Лийша Пейпър.
Но не можеше да се насили да го направи. Спусна шарумския си воал и започна да скача от камък на камък, приближавайки се до бойното поле.