![Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/0/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-vtora-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-566-5
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]». Краткое содержание книги:
В следващия миг той възкликна с изумление и ужас.
— Какво стана?
Странгиард присви око, но не виждаше нищо през плътния снеговалеж.
— Нещо се стовари отгоре им. — Арфистът беше поразен. — Огромна канара, струва ми се. Сигурен съм, че всички са мъртви.
— Дано Изкупителят да ни опази — промълви ужасен Странгиард. — Започна се. Сега ни остава да дочакаме края. Какъвто и да е той.
Исгримнур бе вдигнал ръка пред лицето си, за да се предпази от брулещия вятър. Изпитваше невероятни трудности да следи какво точно се случва, въпреки че стените на Хейхолт бяха на по-малко от петстотин лакътя. Стотици бронирани мъже газеха през преспите пред стените — щъкаха като насекоми. Стотици други, които виждаше още по-неясно, се движеха по стените на Хейхолт. Херцогът изруга. Всичко му се струваше толкова надалеч!
Фреозел се качи на дървената платформа, която сапьорите бяха издигнали между подножието на хълма и опустелия, скрит от бурята Ерчестър. Фолшайърецът явно полагаше усилия, за да преодолее вятъра.
— Стеноломът е почти до вратата. Вятърът май е на наша страна днес — връхлита право срещу стрелците им.
— Но и ние не можем да стреляме по-добре — изръмжа херцогът. — Те могат да действат необезпокоявани върху стената и да изблъскват съвсем лесно стълбите ни. — Той удари с пестник по облечената си в ръкавица длан. — Слънцето изгря преди няколко часа, а всичко, което сме направили досега, е да утъпчем снега.
Фолшайърецът го изгледа критично.
— Извини ме, херцоже, но ти като че ли очакваш да бутнем стените до залез-слънце.
— Не, не. Господ знае, че Хейхолт е изграден много яко. Но не знам с колко време разполагаме. — Той погледна надвисналото небе. — Тази проклета звезда, за която говорят всички, е точно над главите ни. Почти усещам блясъка й. Принца и Камарис ги няма. Мириамел също. — Той отново погледна към Хейхолт. — А воините ще се вкочанят, ако ги държим навън прекалено дълго. Би ми се искало наистина да срутим стената до залез-слънце — но не тая особена надежда.
Изорн посочи и струпаните около него воини погледнаха нагоре.
— Там. На стената.
До покритите с шлемове глави, които надничаха между зъберите, имаше и няколко други — с призрачни лица и развявани от вятъра бели коси.
— Бели лисици! — възкликна Слудиг.
И направи знака на Дървото.
— Наистина. И то зад стените на Хейхолт. Проклети твари! — Изорн вдигна боядисания си в черно меч и го размаха предизвикателно, но далечните силуети върху стената, изглежда, не го забелязаха. — Проклет да е и Елиас заради мерзката сделка, която е сключил с тях.
— Никога не съм ги виждал — извика над врявата Слудиг. — Милостиви Ейдон, та те приличат на демони!
— Те са демони. А Хейхолт се е превърнал в тяхно леговище.
— Но те не правят нищо.
— Толкова по-добре — отвърна Изорн. — Може би защото са прекалено малко. Но са много опасни стрелци. Чудя се защо никой от тях не държи лък.
Слудиг тръсна озадачено глава. Не можеше да откъсне очи от бледите лица.
— Бог да ни пази — промълви прегракнало той.
Барон Серидан се изкачи тромаво по стъпалата на платформата, затруднен от тежката си броня.
— Какво ново? — попита Исгримнур.
Серидан свали ръкавиците и приближи ръце до мангала с въглените.
— Струва ми се, че всичко се развива добре. Стрелците на Елиас обстрелват стенолома и това забавя придвижването по склона, но нашите скоро ще го изтикат срещу вратата. Някои от обсадните кули също скоро ще заемат местата си и по всяка вероятност тогава те ще насочат стрелбата към тях. Имаме късмет, че вятърът е толкова силен — това много пречи на кралските стрелци да се целят добре.
Това го повтарят всички — измърмори херцогът. — Но аз тука много скоро ще полудея. Проклет да е Джосуа, че ме изостави по този начин. — Той се намръщи и направи знака на Дървото. — Да ме прощаваш. Не исках да го кажа.
Серидан кимна.
— Знам. Ужасно е, че не знаем къде е.
— Не само това ме притеснява. Останаха прекалено много въпроси без отговори.
— Какво имаш предвид?
— Ако се стремят единствено да ни задържат и ако тази пламтяща звезда наистина предрича, че ще се случи нещо, което ще помогне на Елиас, то защо поне не се опитваха да преговарят? Човек би очаквал, че кралят ще иска да зърне брат си, най-малко, за да му изкрещи в лицето, че е предател.
— Елиас може да знае, че Джосуа не е тук.