Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
След няколко минути бързо вървене, той се обърна обратно и видя много слуги да излизат от палата и да търсят следите му.
Той кривна в първата уличка, която срещна, и се закри до вратата на една стара къща. Когато опасността бе преминала и слугите, претърпели неуспех, се бяха завърнали, той започна да се смее и продължи пътя си със спокойни крачки до кръчмата.
Стигайки там, той щеше да съчини един нов план, едно средство за използване на следата, дадена от Мадлена.
Щом стигна в кръчмата, той си поръча разкошен обяд, настани се на сянка под градинските дървета и започна да размишлява.
Внезапно видя да идва по пътя един монах, едър и дебел, който влезе в кръчмата, седна под верандата и си поръча кана вино, което започна да пие на малки глътки, като че ли желаеше да вкуси всяка капка. Поръча си втора каничка вино, като че ли да разсее самотата си.
Горо предусети желанието му и отиде да седне до него.
— Добрият капуцин желае, да разговаря малко — си каза той. — Ще му доставя случай да упражни своето проповедничество.
— Негърът поздравява светия човек! — каза Горо учтиво, като влезе под верандата.
Монахът промълви една къса молитва за честния негър, на когото гледаше като езичник.
Когато Горо седна, монахът му хвърли поглед, пълен със съчувствие.
— Нямаш ли господар? — го запита монахът.
— Робът има господар, добър — отговори Горо, преструвайки се на тъжен, — но сеньор е далеч. Той изпрати негъра във вечния град и негърът е забъркан и притеснен.
Монахът запита Горо дали е покръстен. Последният, когото Съветът на тримата бе принудил да приеме християнството в момента на неговото влизане в палата на дожовете, се престори на незнаещ и направи с глава отрицателен знак.
Малко по малко Горо можа да използва разположението на монаха, за да събере желаните сведения.
Той заговори отначало за мисията, с която неговият господар го бе изпратил при принцеса Боргез, за усилията на последната да го убеди да постъпи като брат прислужник в един манастир, чието име му бе изхвръкнало от ума.
— Благородната принцеса е искала, без съмнение да ви говори — каза монахът — за ордена Санта Клара, на когото прави всичките си подаръци.
— Негърът забеляза близо до вратата Анжелика един голям манастир, с беден изглед и недалече от него малка църква.
— Това е точно манастира на кларистките и църквата Санта Мария дел Розарои, синко! — допълни монахът.
Горо не можеше да сдържи радостта си, че най-сетне бе узнал убежището на Анунциата.
— Негърът ще послуша съвета на добрия отец — каза Горо, очите на когото тържествено светнаха. — Той ще се покръсти и ще възхвалява Бог с усърдие.
Монахът повярва, че ще може да спаси една заблудена душа. Той стана и поиска да го отведе веднага в това свято място.
Горо се трогна от добрината на монаха и прие предложението му с благодарност.
Светият човек бе доволен от компанията на негъра и благодареше, че бе имал такава приятна среща.
Той не подозираше каква цел бе имал неговият черен събеседник, който привидно се показваше смирен и набожен.
Горо бе решил да си послужи с монаха, използвайки слабостите му.
— Две кани вино от най-хубавото! — извика той на кръчмаря.
Човекът изпълни заповедта и донесе бързо поръчаните кани с вино.
— За здравето на уважаемия отец — каза негърът, чукайки чашата си о тази на монаха.
Набожният човек се поддаваше все повече на влиянието на виното и не мислеше вече за проповедта, която искаше да държи на Горо.
Последният, познавайки по очите на монаха, че вече достатъчно е пил, за да стане негова играчка, започна да го разпитва. Той го пита за името му, към кой манастир принадлежи, къде се намира този манастир. Така узна, че монахът се наричаше брат Бернардо и че манастирът му се намира близо до хана.
— Уважаемият отец говореше за един друг манастир, намиращ се близо до вратата Анжелика? — каза негърът. — Този манастир за монаси ли е?
Брат Бернардо направи отрицателен знак и заговори:
— Не, синко. Това мирно убежище приютява само монахини.
— Не отива ли някога там някой монах? — запита Горо настойчиво.
— Понякога почуква на вратата някой монах, предава някоя къса поръчка и се връща. Бил съм там по заповед на моя уважаем игумен. Ах! Добрите сестри познават добре брат Бернардо. Моят игумен е роднина на игуменката на този манастир и ме натоварва да му нося често писма или някоя поръчка за нея.
Така в разговор изминаха множество часове. Сенките на нощта се сгъстяваха върху околното поле.
Монахът сметна, че е дошло вече време да се прибере в манастира. Прие с благодарност да го придружи Горо.