Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Положението на Маринели ставаше все по-критично. Граси, който бе започнал да се разхожда, мина близо край Марино. Един поглед, хвърлен случайно през борда, можеше да открие мистериозния моряк.
Фалие бе още далеч в морето. Един дълъг час щеше да измине до неговото завръщане.
Марино взе едно отчаяно решение. Той извади камата си от пояса, изкачи се по въжените стъпала и разгледа моста с бърз поглед.
Забеляза, че Джакопо Граси се бе спрял в задната част на кораба и разговаряше на нисък глас с часовоя. Бе сам срещу двамата противници.
Бе въоръжен само с една кама, някоя случайност можеше да го погуби безвъзвратно.
Реши да отиде срещу смъртта, да измами открито бдителността на часовоя, поставен близо до кормилото.
След като пресметна на около петдесет крачки разстоянието, което отделяше мачтата от задната част, той премина оградата, наведе се да не бъде забелязан и стигна до мачтата, движейки се наведен.
Не само че бе успял да измами бдителността на двама венецианци, но също бе можал да се укрие, благодарение на един куп платна и въжета на това място на моста, откъдето можеше да постави в движение въжетата, които придържаха знамето.
Една макара изскърца. Този шум обърна внимание на Граси и на войника. Второ изскърцване се чу; вече знамето бе смъкнато на десетина метра, но повторният шум се стори подозрителен на Граси.
Маринели, предчувствайки опасността, която се приближаваше, побърза в работата си и в миг прочутото знаме бе в неговите крака. Той си послужи с камата, за да пресече връзките, които придържаха знамето, обви го около себе си и го превърза на кръста си.
В този момент Граси се приближи до мачтата, за да си даде сметка за чудната маневра… Но едва бе надникнал над въжетата, за да види по-добре чертите на човека, който бе дошъл да снеме знамето, непознатият моряк излезе бързо от скривалището си и се отправи към него с вдигната кама.
Граси отстъпи ужасен и пребледнял. Отначало помисли, че пред него е пиян човек или вулгарен престъпник. После позна Маринели, своя бивш господар и приятел, който си бе позволил да го съди.
Граси се приготви да се предпази от противника си, изваждайки камата си и готов да продаде скъпо живота си.
— Дошъл съм навреме, за да бъда свидетел на твоето предателство — извика Маринели, обхванат от гняв и омраза. — Трепери! Последният ти час е ударил. Божието наказание скоро ще те постигне, след това на твоя господар, който подло си излъгал.
В този момент Граси, който бе уловил Марино за ръката, повика пазача. Но неговите думи заглъхнаха в страшно хъркане…
— Ето, умри! — извика Марино, забивайки камата си в гърдите му.
При тия думи Марино го блъсна силно към оградата и го наклони към морето.
— Кой сте вие! Откъде сте дошли? — попита часовоят Марино, заплашвайки го със сабята си.
— Това е Марино Маринели… — извика тогава Граси в предсмъртно хъркане.
Марино го блъсна в морето…
През това време войникът бе отърчал към задната част на кораба, за да удари звънеца и разбуди целия екипаж. Марино го последва, искайки да го задържи, но нямаше вече време.
Войникът бе ударил звънеца и веднага се чу шумът на войниците, които скачаха от своите хамаци, офицерите, които вземаха сабите си и биенето на големия звънец в долното помещение.
Марино бе загубен. Смъртта му предлагаше два изхода: или ужасните мъки, на които щяха да го подложат неприятелите му, или смъртта във водите, далеч от всякакви палачи.
За момент го обзе лудата мисъл да се сражава със своите неприятели, да започне една борба сам срещу адмирал Мило, но после се отказа от този безумен проект и помисли за морето.
Далечният спомен за Бенито Мадреселва, неговият другар по верига в Тулон, потънал след своята смърт във водния гроб, без молитва, без съжаление, възкръсна в неговата памет. Този край му изглеждаше по-спокоен и по-поетичен от позорните мъки, които му готвеше неговият омразен брат и съучастниците му.
Решението бе взето. В момента, когато разбудените моряци се показаха на моста, Маринели се хвърли в развълнуваното море.
22. Брат Бернардо
Горо, напускайки будоара на принцеса Боргез, се почувствува щастлив, че се е отървал от ноктите на всемогъщата дона. Той предвиждаше, че като размисли по-добре, тя ще изпрати хората си да го преследват.
С голяма бързина негърът се отдалечи от палата.