Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Дама’тингата погледна заровете и очите ѝ пробягаха по неразгадаемата шарка. Абан никога не им беше вярвал. Не отричаше, че в тях има магия, че дават информация, която можеше да е изумително точна, но като че ли разчитането им беше толкова наука, колкото и изкуство, а и не казваха всичко.
– Ще нападнат по суша и по вода – каза Асави.
– О? – рече Джаян. – И сигурно ще използват оръжия? И воини? Това ли е най-доброто, което твоите зарове...
Асави вдигна заровете и от тях бликна енергия, обливайки цялата стая в червена светлина. Изглеждаше, сякаш ще изпепелят пръстите на дама’тингата, но тя ги държеше спокойно, докато мъжете се отдръпнаха по-далеч от светлината.
За миг настъпи тишина. Абан погледна към Керан и му кимна да излезе напред.
Строевият офицер го погледна така, сякаш го бяха накарали да влезе в яма с алагаи, но после отиде и без колебание или оплаквания коленичи пред Асави и опря дланите си на пода. Наведе се напред и притисна чело между тях.
Асави го погледна и кимна.
– Говори, офицер.
– Почитаема и мъдра дама’тинга – започна предпазливо Керан. – Не че ние, обикновените мъже, се съмняваме в думата на Еверам, но ако има нещо, което заровете могат да ни кажат относно местата, където да разположим силите си, това може да се окаже решаващо за победата.
– Заровете не казват нищо за такива неща – отвърна Асави, – защото враговете ни наблюдават дали случайно не знаем нещо за техните намерения. Ако шпионите им забележат движенията ни, те ще променят плановете си, отхвърляйки пророчеството. – Тя вдигна пръст. – Но макар че не могат да ни кажат къде, те ще ни кажат кога. Ще ни нападнат по Новолуние.
Кхеват примигна.
– Невъзможно. Няма да посмеят...
– Ще посмеят – прекъсна го Асави, – по същата причина, поради която ти се съмняваш. Те смятат, че Новолунието ще ни разсее. Ще ни прави по-слаби.
Джаян се намръщи.
– Баща ми казва, че чините имат чест, макар и по-скромна от нашата, и че са смирени пред Еверам. Но едва ли е така, щом се осмеляват да ни нападнат в деня, когато се подготвяме за издигането на Алагай Ка.
– И не само това – обади се Асави, привличайки погледите на всички. – Те ще нападнат през нощта.
Глава 26. Първи удар
334 СЗ зима
Брайър тичаше бързо, приведен и с разтуптяно сърце, използвайки всяко прикритие, което можеше да намери. Все още бе облечен с откраднатите черни дрехи и тъмнината го покриваше като удобно одеяло.
Наоколо нямаше много ядрита. Каквото и да говореха за народа на баща му, красиянците бяха прочистили терена около Пристан от ядрони толкова добре, че дори нощем нямаше от какво толкова да се страхуват.
Но в тъмното имаше и други хищници.
Тамос беше използвал празненствата по случай настъпването на Новолунието, за да придвижи силите си по-близо, като ги бе разположил зад малка група дървета в основата на Възвишението на Колан. Когато Брайър изскочи от гъсталака точно пред тях, конят на графа се стресна и се вдигна на задните си крака, цвилейки оглушително.
Брайър замръзна на място от страх, че графът може да бъде хвърлен на земята, но Тамос остана на седлото и майсторски успокои коня си.
– Нощ, момче – изръмжа той с нисък и ядосан глас. – Нима искаш да издадеш позицията ни и всички да ни избият?
– Те знаят – каза Брайър.
– А?
– Видях ги – продължи момчето. – Шарумите се промъкват през гората, за да застанат зад нас. Знаят, че сме тук.
– Да ги изядрят дано – изръмжа Тамос. – Колко са? На коне ли са?
– Много повече от нас – отвърна Брайър. Не го биваше много в числата. – Но повечето са пеша.
Тамос кимна.
– На коне по-трудно могат да се промъкнат тайно. Заеха ли вече позициите си?
Брайър поклати глава.
– Не още. Скоро.
Тамос се обърна към лорд Самент.
– Пригответе хората. Продължаваме по план.
– Искате да препуснем право към капана? – попита Самент.
– А какво искате да направя? – тросна му се Тамос. – Втора възможност няма да получим. Егар и хората му са готови, а Лактън няма провизии за зимата. Трябва да превземем този хълм и да разположим стрелците ни на него, за да прикриват настъплението на лактънците. Врагът се движи пешком и атаката му не може да се разгърне на широка площ. Завземем ли хълма, доста ще им е трудно да ни прогонят от там.
– Но ще го направят – рече Самент. – Озовем ли се горе, ще бъдем в капан.