Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Керан бързо се съвзе и скочи срещу него, но шпионинът бързо приклекна и се завъртя с протегнат крак, опитвайки се да спъне офицера и да го събори на земята. Керан разгада намеренията му и прескочи плъзгащия се крак, но шпионинът използва инерцията от завъртането си, за да замахне силно с щита и да удари с тежкия му ръб металния крак на офицера, който тъкмо стъпваше на земята.
Стоманената пружина завибрира и Керан неочаквано изгуби равновесие. Шпионинът се възползва от предимството си и двамата си размениха бърза поредица от удари. Мъжът беше дребен и невъзможно бърз и не остави на офицера нито миг, за да възстанови равновесието си. Той удари Керан в лицето с щита, скочи във въздуха и го изрита в гърдите с двата си крака.
Керан падна тежко на земята, без да пострада сериозно, но без да си губи повече времето с него, шпионинът се обърна и побягна по дока.
Отпред пътят му бе блокиран от мендингските воини, които обслужваха скорпионите и прашките. Шпионинът погледна назад, но група воини, предвождани от Хасик, вече заобикаляха Керан. За пръв път в живота си Абан се молеше проклетият евнух да успее.
Шпионинът зави по един от неизползваните докове, водещ към твърде каменистата и плитка част от крайбрежието, където можеха да навлизат само най-малките съдове. Няколко такива бяха привързани към кея – обикновени гребни лодки, които дори шарумите можеха да използват, но шпионинът едва ли щеше да успее да развърже някоя от тях и да отплава с нея извън обхвата на оръжията, без да бъде убит. Вместо това той се затича към края на дока. Нима смяташе да плува?
Хасик беше стигнал само на няколко крачки от него, когато шпионинът рязко се обърна и скочи в една от лодките. Евнухът изгуби няколко секунди, докато се ориентира в ситуацията, но после скочи от дока, готов да промуши мъжа с копието си, преди да е успял да пререже въжетата.
– Демонски фъшкии – промърмори Абан.
Хасик никога не оставяше живи за разпит.
Но шпионинът не се опита да пререже котвените въжета, а притича по пейките на лодката и скочи във водата.
Абан затаи дъх, но мъжът не потъна, а продължи да тича, като водата се плискаше около глезените му. Направи още три крачки и после рязко обърна глава наляво, без да спира да тича.
Опитвайки се да запази равновесие на клатещата се лодка, Хасик метна копието си с изненадваща точност. Шпионинът го видя и едва успя да го избегне.
– Еверам, води ме! – изкрещя Хасик и скочи от лодката точно като шпионина.
И като по чудо също се приземи на крака; изглеждаше изненадан както всички останали. Той изкрещя и се впусна след шпионина, докато другите шаруми също наскачаха във водата.
Хасик направи две крачки, но при третата падна като камък. Останалите шаруми не се справяха по-добре, двама от тях се катурнаха във водата от клатещата се лодка. Трети скочи, но се подхлъзна на онова, върху което бяха скочили Хасик и шпионинът, и се пльосна тежко във водата. Шарумите хвърляха копията си по мъжа, който продължаваше да тича по водата, но той бързо излизаше от обхвата на оръжията им. Накрая захвърли щита си и се метна напред с протегнати ръце; проряза водата и заплува.
Междувременно от „Воплите на шарума“ бяха спуснали лодка и трима мъже гребяха със забележителна скорост. Миг по-късно достигнаха шпионина и го издърпаха вътре, а копията продължаваха да падат във водата, изгубени завинаги.
Разнесе се звук на рог и от „Воплите на шарума“ започнаха да обстрелват скупчилите се на дока воини, избивайки десетки с пламтящите си снаряди и стрели. Успяха дори да унищожат една прашка и два скорпиона. Мендингите, които бяха изоставили машините си, за да попречат на шпионина да избяга, не бяха готови да отвърнат на огъня.
Докато красиянците гледаха безпомощно, спасителният екип се върна и бойният кораб изстреля един последен залп по брега, като екипажът му ликуваше. Когато направи завой, те видяха капитан Делия, която беше стъпила на парапета на кърмата и подигравателно им показваше гърдите си. Събралите се около нея мъже и жени от екипажа се обърнаха, свалиха панталоните си и запляскаха с ръце по голите си задници, докато корабът отплаваше.
Когато Абан стигна до мястото на дока, откъдето бе скочил шпионинът, Хасик и двама от шарумите все още стояха вкопчени в гребната лодка. Онези, които се бяха опитали да последват Хасик и шпионина в езерото, така и не се появиха на повърхността.