Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Същото се отнасяше и до Абан, но той не можеше да се насили да пророни сълза заради съдбата на Хасик. Би предпочел мъжът да страда, но след всичко, което Хасик бе направил, за да превърне живота му в пъкъл, все пак бе хубаво, че краят бе настъпил.
Ала внезапно под водата проблесна нещо като мълния. Повтори, после потрети, след което се възцари мрак. Миг по-късно на повърхността изскочи Хасик, който жадно си поемаше дъх. Беше гол, съблякъл беше бронята си, за да не го тегли надолу, но в ръката си все още стискаше ножа. Захапа го и тромаво зацапа с ръце към дока.
– Брадата на Еверам – промърмори Джаян и всички започнаха да повтарят думите му, докато на Хасик беше хвърлено въже и той бе издърпан на дока съвсем жив.
Кожата му беше покрита с рани на местата, където се бяха захващали пипалата на демона, но те вече бяха започнали да зарастват под въздействието на извлечената при убийството магия.
Когато се изправи, единият от шарумите, помагали за издърпването му на сушата, зяпна при вида на чатала му, който беше гладък като женските, с белег и метална тръбичка на мястото, където би трябвало да се намира мъжеството му.
Хасик изръмжа, сграбчи главата на воина в мощните си ръце и я завъртя, пречупвайки с хрущене врата му. После се извърна с гръб към останалите и засъблича дрехите на мъжа, а воините го закриха с широка дъга, докато той бързо навличаше панталона и робата. Джаян изобщо не попита за убийството и съветниците му също запазиха мълчание.
– Ще се погрижа за раните на телохранителя ти – каза Асави.
Когато минаваше покрай него, Джаян я улови за ръката; в очите му проблясваше гняв.
– Хасик ще почака, докато не ни кажеш заради какво едва не умря.
Всички застинаха. Докосването на дама’тингата означаваше смърт. Тя можеше да изиска ръката му да бъде отрязана или да бъде убит, а евджанският закон изискваше изпълнение на присъдата.
Но Джаян беше шарум ка, първороден син на Избавителя, и вероятен следващ вожд на Красия. Абан се чудеше дали изобщо някой щеше да се осмели да вземе страната на дама’тингата, камо ли да изпълни присъдата, ако тя я произнесеше.
Асави очевидно също бе наясно с това и следеше с поглед реакцията на свидетелите. Ако поискаше наказание и то бъдеше отказано, това щеше силно да отслаби влиянието ѝ върху съветниците на Джаян. Кхеват и останалите дамати се дразнеха от новата роля на дама’тингите след изпълнението на Иневера в тронната зала.
Вместо това тя посегна със свободната си ръка, сякаш за да потупа Джаян по рамото, но Абан можеше да съзре джебчия, който се намираше през три сергии от неговата на пазара, и видя как тя внезапно натисна с кокалчето на пръста си.
Ръката на Джаян изведнъж се отпусна, сякаш сам беше решил да я свали, но очите му говореха друго.
– Шарум ка има право да се тревожи – каза Асави със спокоен глас, – но тези неща са предназначени само за залата на съвета, а не за доковете.
– Нямам зала на съвета! – сопна ѝ се Джаян. – Водната вещица я подпали.
Абан се поклони.
– И други сгради бяха завзети от верните ви кай шаруми; някои от тях имат изглед към доковете и са на безопасно разстояние. Ще ви направя списък, от който да си изберете, и ще се погрижа за възнаграждението на лейтенанта ви, докато преместваме имуществото ви. Междувременно наблизо разполагам със склад с богато обзаведена стая, където можете да отдъхнете, докато подготвим всичко.
Джаян се размърда смутено и погледна през рамо, но после просто изсумтя.
– Предложението ти е приемливо, кхафите. Води ме.
Когато пристигнаха в склада, Джаян вече се потеше и беше пребледнял от болка. Той се свлече върху възглавниците и пое чашата чай с едната си ръка, докато другата висеше безжизнено до тялото му. Кхеват и останалите се престориха, че не забелязват, но всички усещаха, че нещо не е наред.
В ъгъла на стаята се появи сияние; Асави вливаше магия в Хасик, довършвайки изцеляването, започнало с убийството. Той прошепна някаква молба, но Асави поклати тъжно глава, стрелвайки с поглед чатала му. Хасик хвърли към Абан изпълнен с омраза поглед и кхафитът му позволи да види само сянката на усмивката му.
– Иска ли шарум ка да се погрижа за ръката му? – попита Асави.