Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Драконът изглеждаше зашеметен. Крокъс се стегна. Сега беше моментът. Почти не вярвайки в собствената си дързост, крадецът се втурна през улицата зад гърба на чудовището — надяваше се да се добере до прикритието на градината. Погледът му остана прикован в дракона, а мислите му — в монетата в джоба му, носеща късмет.
И в този момент, пред очите му, тялото на съществото започна да се преобразява, да се свива в себе си, обкръжено от сияеща мъгла. Крокъс забави крачка, после спря, неспособен да откъсне поглед. Сърцето му блъскаше в гърдите, сякаш искаше да изскочи. Всеки дъх беше болезнен. Късметът му, каза си той с ужас, беше свършил.
Сиянието угасна и насред улицата вече стоеше привидение с външност на великан, загърнат в наметало с качулка.
Крокъс се опита да тръгне, но тялото му отказваше да се подчини. Зяпна, отворил широко очи, извръщащия се към него демон. Съществото се озъби и извади от колана си огромна брадва. Вдигна я и заговори с дълбок, тих глас.
— Какъв смисъл да се продължава това? — попита то съвсем благоразумно. — Императрицата ви разрешава да избягате, милорд. Отново ви оказва милост. Приемете я и напуснете.
— Добре — прошепна крадецът. Но веднага се намръщи, защото забеляза, че вниманието на демона е насочено някъде над него.
Зад гърба му заговори мъжки глас:
— Повече не бягаме, Галайн.
Една ръка падна на рамото му и прекъсна обездвижилата го магия. Крокъс бързо се сниши, завъртя се и видя две мастилено черни очи на черно издължено лице.
— Бягай, смъртни — каза среброкосият мъж, докато изваждаше двуръчния меч от ножницата на гърба си. Черното оръжие изглеждаше почти невидимо, все едно че поглъщаше всичката светлина, която падне по него.
— Вие бяхте на празненството! — изломоти Крокъс.
Очите на мъжа примигаха, сякаш го виждаше за първи път.
— Монетодържачо — рече той с кисела усмивка, — не бой се. Бруд ме убеди да те пощадя, поне засега. Изчезвай, дете. — Погледът му се върна на властелина на Галайн. — Сегашното ще е на косъм.
— Знам го това оръжие — изръмжа демонът. — Драгнипур. А и вонята на Тиама надушвам в тебе. У теб има нещо повече освен кръвта на Тайст Андий.
Крокъс заотстъпва към развалините на стената на Барук.
Властелинът на Галайн се ухили и дългите му извити зъби лъснаха.
— Императрицата ще възнагради услугите ви, милорд. Трябва само да кажете „да“ и тази битка може да бъде избегната.
Аномандър Рейк пристъпи напред.
— Пази се, Галайн.
Демонът нападна с рев. Огромната брадва изсвистя във въздуха и изригна сини пламъци.
Рейк развъртя меча си и отби брадвата. После пристъпи напред, извърнал меча си назад, дръжката бе почти опряна на лявото бедро. Демонът се сниши, пусна едната си ръка от дръжката на брадвата и посегна към гърлото на Рейк. Тайст Андий извърна дясното си рамо и посрещна удара.
Той го отхвърли назад и Рейк се строполи тежко върху камъните.
Демонът скочи, вдигнал тежката брадва над главата си.
Рейк успя да отбие. Въздух и земя се разтресоха от грохота на двете оръжия. Демонската брадва се нажежи до бяло и замята мълнии. Мечът на Рейк тънеше в мрак — поглъщаше вълните светлина, които го заливаха.
Плочите под краката на Крокъс се заогъваха, сякаш камъкът се бе превърнал в мека глина. Звездите в небето заподскачаха. Прилоша му и той падна на колене.
Рейк атакува и черният му меч засвистя свирепо. Отначало демонът нанасяше яростни контраудари, но после залитна крачка назад, и още една. Неумолим, Рейк засили атаката.
— За съжаление на Майка ми — зареди той през зъби между ударите, — на Светлината бе дадено да се роди. За нейна жалост… тя твърде късно разбра… нейната поквара. Галайн… ти си неволната жертва… на отдавна дължимото… наказание.
Демонът отстъпваше пред ударите му, парираше отчаяно всяка атака, отказал се вече от контраудари. Светлината, струяща от брадвата, замига, замъгли се, засвятка на пресекулки, докато тъмнината на меча се стягаше около нея. С крясък, демонът се хвърли срещу Рейк и Крокъс видя как една черна резка разцепи гърба му и изскочи през наметалото. Брадвата изхвърча от ръцете на създанието, пламъкът й угасна и тя изтрополи по камъните.
Демонът изпищя от ужас и стисна с ноктестите си ръце пронизалия го меч. Пипала от черен дим изпълзяха от острието и го погълнаха. Димът се заизвива, превърна се във вериги и стегна. Писъкът на демона беше ужасен.
Рейк се надигна и заби меча в гърдите на демона чак до дръжката. Демонът рухна на колене и черните му очи се приковаха в очите на Рейк.