Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Подскачащите звезди се укротиха, плочите под краката на крадеца отново станаха твърди, макар и огънати и напукани. Крокъс преглътна вкуса на жлъчка в устата си. Не можеше да откъсне поглед от чудовището. То сякаш се сви в себе си, веригите от черен дим се стегнаха и го повлякоха навътре в меча. Съществото се прекатури на гръб, а Рейк заби острието на меча в уличните камъни и прикова демона. След това се подпря тежко, на дръжката. Крокъс чак сега забеляза прогизналия с кръв плат на рамото на Рейк, там, където беше ударила ръката на демона. Уморен, Тайст Андий бавно се обърна към него.
— Още ли си тук? — изхриптя той. — Алхимикът е в опасност. Сега не мога да го защитя. Побързай, Монетодържачо.
Крокъс се обърна и хукна.
Смъртта на Травейл, третият в Кабала, още отекваше в мислите им. Вещицата Деръдан бе очертала с пепел кръг в средата на стаята. С помощта на Барук беше поставила вътре два плюшени стола и сега седеше, дърпаше здраво от лулата и тъмните й очи следяха крачещия нервно из стаята алхимик.
Барук не изпитваше голяма охота да влезе в защитния кръг. Въпреки че там щяха да са в безопасност, обкръжени от Висшата магия Теннес, нямаше да могат да нанесат контраудар в случай, че се появеше Воркан. Нещо повече, някои неща можеха да проникнат през защитната магия. Веднага му хрумна за отатарал, онази странна, приличаща на ръжда руда от хълмовете Танно на Седемте града. Воркан едва ли щеше да разполага с такъв материал, въпреки че беше Върховен маг, но Барук все пак не изпитваше желание да се постави в позиция, откъдето нямаше да може да използва Лабиринтите си срещу убийцата.
— Ония от Кабала — бавно заговори Деръдан. — Упорити, самоуверени в своята непобедимост. Не се съмнявам, че и те са крачели неспокойно в очакване на неизбежната поява на Воркан.
Барук се спря, за да отговори, но бе прекъснат от силен писък отвън. Писъкът бе последван от оглушителен трясък, който разтърси стените. Алхимикът пристъпи към вратата.
— Почакай! — викна му Деръдан от кръга. — Не се поддавай на любопитството си! Воркан несъмнено ще се възползва от това, нали?
— Беше разбита преграда — каза Барук. — Защитите ми са нарушени.
— Толкова повече основания има за предпазливост — смъмри го Деръдан. — Приятелю, умолявам те, ела при мен.
— Е, добре — въздъхна Барук и тръгна към нея. Внезапен полъх го перна отляво по бузата и Деръдан извика предупредително.
Воркан — облечените й в ръкавици ръце блестяха в червено — скочи върху Барук. И в същия миг се появи друга фигура, изникна от тъмното и пресрещна убийцата с вихър от удари. Воркан залитна назад, после изпъна рязко ръка и перна нападателя си по рамото.
Прокънтя болезнен писък. Барук зяпна и чак сега разбра, че защитникът му е жена Тайст Андий. Тя падна и остана неподвижна. Двете ръце на Воркан вече не блестяха.
Алхимикът махна с ръка и от нея изригна яростна енергия и се изви като жълта мълния. Воркан изсъска контразаклинание и мълнията бе погълната от червена мъгла, която бързо угасна и изчезна. Убийцата настъпи.
Съвсем смътно Барук чу, че Деръдан му вика нещо, но изпълнените с гибел очи на Майсторката на убийците го задържаха. Лекотата, с която бе разсеяла силата, показваше ясно, че го надвишава в чародейството. Единственото, което му оставаше, разбра той с безпределна яснота, бе да чака смъртта си.
И изведнъж Воркан ахна — от гърдите й стърчеше дръжката на кама. Намръщена, тя посегна, извади я и я хвърли настрана.
— Това беше… — изохка жената Тайст Андий — всичко, което можах. Моите извинения, милорд.
Деръдан се появи зад Воркан, вдигна ръце и подхвана заклинание. Воркан се извъртя и нещо изхвърча от ръката й. Магьосницата изпъшка и се строполи.
Гняв изпълни Барук, той изрева и се хвърли към Воркан. Тя се изсмя и отскочи встрани, след което, изхвърли напред блесналата си ръка. Алхимикът се дръпна, загуби равновесие и едва успя да избегне смъртоносния допир. Чу отново смеха на убийцата, точно зад себе си.
А после видя вратата. Беше отворена — и очите му се облещиха. Там беше приклекнал някакъв младеж.
Барук се хвърли към Воркан да посрещне смъртта си. Видя как момчето се изправи и замахна — първо с дясната си ръка, а после и с лявата. Докато алхимикът падаше на пода, две тухли удариха убийцата: едната изхрущя, другата изтрещя. Блесна червена мълния.
Барук едва успя да си поеме дъх. Воркан лежеше неподвижно до него. Лицето на момчето се появи в кръгозора му, плувнало в пот и намръщено.
— Алхимик Барук?
Той кимна.
Момчето въздъхна и се ухили.
— Жив сте. Добре. Ралик ме изпрати да ви предупредя.
Барук се надигна.