Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Той кимна, стиснал устни.
— Никакъв… славен край… за адюнктата. Да бяхте дошли… няколко минути по-рано…
Капитанът не отвърна нищо. Гледаше как животът напуска Лорн, без да изпитва нищо. „Лош късмет, че ме познаваше, адюнкта. Съжалявам.“ После взе отатаралския меч и го прибра в ножницата си.
Над него два гласа заговориха в едно.
— Ти му даде нашия меч.
Той се изправи и видя пред себе си Опонн.
— Въжето ми го взе, да бъдем по-точни.
Близнаците не можеха да скрият страха си. Гледаха Паран почти умолително.
— Котильон те пощади — каза сестрата. — Хрътките те пощадиха. Защо?
Паран сви рамене.
— Ножа ли вините, или ръката, която го държи?
— Сенкотрон никога не играе честно — измрънка братът и се оклюма.
— Вие и Котильон използвахте смъртни — озъби се капитанът — и си платихте за това. Какво искате от мен? Съчувствие ли? Помощ?
— Този меч… — почна сестрата.
— Няма да бъде използван, за да върши мръсната ви работа — довърши Паран. — Я по-добре бягай оттук, Опонн. Котильон сигурно вече е дал Шанс на Сенкотрон и в момента двамата решават как най-добре да го използват.
Близнаците Шегаджии потрепериха.
Паран хвана лепкавата дръжка на меча.
— Хайде. Че да не взема да върна услугата на Котильон.
Боговете изчезнаха.
Капитанът вдиша дълбоко. Обърна се отново към Лорн.
Без броня се оказа лека в ръцете му.
Въздухът около Аномандър Рейк пищеше, докато той се спускаше стремглаво надолу. Други звуци нямаше. Лабиринтът му се бе увил плътно около него. Отдолу, над Даруджистан, лениво кръжеше кафявият дракон — неотстъпващ по ръст на Рейк и също толкова силен.
Но беше глупак — да го търси долу по улиците.
Рейк предпазливо разпери криле и зави към Властелина на Галайн. Задните му крайници се изпънаха надолу и ноктите се разтвориха. Той вдиша, подготвяйки се да изригне силата си. Беше Куралд Галайн, Тайст Андий, и тъмнината бе неговият дом.
Властелинът на Галайн бе вече точно под него и се уголемяваше с невероятна скорост. Рейк отвори уста, изви глава назад и се вряза в стената от въздух. Звукът привлече погледа на кафявия дракон нагоре, но вече бе твърде късно.
24.