Пръстът, който те сочи [bg]

И все пак това беше само част от моя живот, тъй като прекарвах много време в работа и обезкуражен от нарастващите съмнения в онова, което вършех, се насочих основно към събиране на факти, изгубил смелост да тълкувам смисъла им. Трудът ми за обсадата закрея и вместо да работя над него, аз се насочих към хроники и надписи на надгробни плочи, та да съставя списък на най-важните семейства от околността през вековете. Сега звучи тривиално, но тогава бях първият, на когото изобщо хрумна подобна идея.

С цел да печеля по нещичко, макар и скромно, се ровех из архиви и каталогизирах ръкописи, недокосвани от човешка ръка поколения наред. Защото какво сме ние без миналото си? Ако то бъде изгубено, превръщаме се в нищо. Въпреки че нямах непосредствени намерения лично да се възползвам от този материал, мой дълг и удоволствие бе да отворя пътя за други желаещи да го сторят. Всички библиотеки в Оксфорд бяха плачевно запуснати, съкровищата им бяха събирали прах с десетилетия, забравени от всички, а хората се бяха обърнали към разпри и раздор и бяха забравили древните мъдрости, тъй като не можеха да ги препрочетат. Дадох своя скромен принос за запазване и създаване на каталози, черпех от безкрайния океан на познанието, като съзнавах, че един човешки живот не стига да се открие и мъничка част от таящите се в него чудеса. Жестоко е, че ни е дадено желанието да набираме познание, а ни е отказано време да го осъществим както трябва. Всички умираме разочаровани; това е върховният урок, който трябва да усвоим.

Благодарение на тези си занятия се запознах с доктор Уолис, който бе пазител на университетския архив, макар че като преподавател не би трябвало да бъде допускан до този пост. Признавам, че методичният му ум вкара известен ред в документи, запуснати от години, но аз бих се справил по-добре (така или иначе анонимно бях свършил основната работа) и повече щях да си заслужа заплащането от трийсет лири годишно.