Пръстът, който те сочи [bg]

Тогава за пръв и последен път зърнах Нед Блънди и много съжалявам, задето не отидох няколко минути по-рано, та да мога да го разпитам. Но Сара ми каза, че напразно съм щял да си изгубя времето. Нед никога не говорел откровено с непознати и трудно се доверявал. Според нея не би отговарял на въпросите ми, дори да не бил необичайно за него далеч от семейството си в своите мисли при това му последно (както стана ясно после) посещение.

— И все пак ми се щеше да се запозная с него — казах, — защото в бъдеще може отново да се срещнем. Очаквахте ли го?

— Не съвсем. В последно време рядко го виждаме. Все е на път, а майка ми е вече твърде възрастна, за да го следва. Освен това той реши, че е най-добре да останем тук и да заживеем свой живот. Може и да е прав, но много ми липсва. Той е най-скъпият ми човек. Тревожа се за него.

— Защо? Не успях да го разгледам добре, но ми се видя, че чудесно може да се грижи за себе си.

— И аз на това разчитам. Никога преди не съм се съмнявала, че ще се опази. Но на раздяла бе тъй мрачен, че ме уплаши. Говореше сериозно и постоянно предупреждаваше да сме предпазливи.

— Естествено е за мъж да се притеснява за семейството си, когато го няма у дома и не може да го защити.

— Познавате ли човек на име Търлоу? Чували ли сте за него?

— Знам го по име, естествено. Учудвам се, че ти не си го чувала. Защо питаш?

— Той е един от хората, от които трябва да се пазя.

— Защо?

— Татко каза, че Търлоу ще иска да ми отнеме ето това, ако научи за него.

И тя посочи вързоп на пода до огнището, увит в плат, превързан с въженце и запечатан на няколко места с восък.

— Не каза какво има в него, но ме предупреди, че ще е причина за моята гибел, ако го отворя и дори ако някой научи, че е тук. Поръча да го скрия на сигурно място, докато не дойде да го прибере.

— Знаеш ли историята на Пандора?

Сара се смръщи и поклати глава, а аз ѝ разказах легендата. Макар междувременно да си вършеше работата, тя ме изслуша внимателно и ми зададе смислени въпроси.

— Смятам това за разумно предупреждение. И все пак ще послушам татко.

— Но баща ти още не е успял да излезе отвъд градските стени, и ето че ти ми разказа за пакета.

— У дома няма място да го скрия така, че хора, които са си наумили да го имат, да не го намерят. Нито имаме надеждни приятели, чиито къщи не биха претърсили. Ще ви помоля за огромна услуга, господин Уд, защото ви вярвам и ви смятам за човек, който държи на думата си. Бихте ли взели пакета, за да го скриете? Обещайте, че няма да го отваряте без мое разрешение и на никого няма да кажете за съществуването му.