Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Арендил! Лейди Иллиан! — Двамата се появиха на бегом, Арендил с оголен дълъг меч, Иллиан с арбалета и колчана си.
— Сред тях ще има умели бойци — каза Френтис на момичето. — Мъже, които се бият добре, без да показват гняв или страх. Искам от теб да се качиш на някое дърво и да застреляш колкото се може повече такива. Арендил, твоята задача е да я пазиш.
Арендил понечи да възрази, но Иллиан хукна моментално и той се видя принуден да я последва.
— Ти най-добре остани отзад, братко — каза Френтис на брат Грейлин, когато той се появи с меч в ръка. — Искам да организираш прегрупирането, ако се стигне до пробив.
Грейлин само вдига развеселено вежди и остана на мястото си, където скоро цъфнаха Ермунд и Давока.
— Децата? — попита тя.
— На сигурно място са, доколкото е възможно — отвърна Френтис. — Оглеждай се за куритаи и стой близо до мен. Трябва да изравним шансовете.
Греблото притича задъхан с тоягата си в ръце, лицето му бе разкривено от разкаяние.
— Съжалявам, брат… — започна той.
— Случва се понякога — прекъсна го Френтис. — Поне намерихте ли плячката си?
Греблото сви жално рамене.
— Точно така ни спипаха. Бяха ни намерили скривалището. Десет кожи със сок от червен цвят, пълни догоре. Решили бяхме, че лечителите ще му се зарадват.
Френтис не долови лъжа в думите на крадеца. „Вече не е крадец — осъзна той. — А войник.“
— Пази ми гърба, става ли? — каза той.
Греблото вдигна тоягата си за поздрав.
— За мен е чест, братко.
Тежка тишина бе захлупила лагера, всички гледаха към дърветата.
— Може пък да са изпуснали дирята ми — прошепна Греблото.
Френтис потисна смеха си и продължи да наблюдава дърветата. Противникът не се забави, появи се на бегом, но с равномерно темпо, без зов на рогове и бойни викове, просто стотина мъже с безучастни лица, които тичаха към битката с по един меч във всяка ръка. „Възскъпичко им излизаме — помисли Френтис. — Да съберат толкова много куритаи на едно място заради нас.“
— Стрелци! — извика той и лъкометците се изправиха иззад скривалищата си и стреляха. Куритаите реагираха моментално — някои се претърколиха, други се наведоха ниско или отскочиха настрани, и в резултат само неколцина пострадаха от обстрела, преди редиците им да скъсят разстоянието до бойците на Френтис. Френтис успя да повали двама, после захвърли лъка си и нападна с меч в ръка.
Видя един куритай да си просича път в група защитници, които напразно размахваха мечове да го спрат. Френтис прескочи един повален боец, парира меча в лявата ръка на куритая и заби своето по-дълго острие в окото му преди онзи да е реагирал. Нападна го друг, мечовете му се събраха като остриета на ножица в опит да обезглави Френтис, но само миг по-късно куритаят се преви на две, пронизан от копието на Давока, а Ермунд го довърши с един саблен удар.
Вик привлече вниманието на Френтис. Той се обърна и видя зад гърба си Греблото, който тъкмо замахваше с тоягата срещу един куритай, който се наведе да избегне удара, после се хвърли напред, вдигнал меча си за кос удар. Инструктор Грейлин се задвижи по-бързо, отколкото изглеждаше възможно, резна бедрото на войника роб и го повали на земята. Греблото изрева свирепо и почна да налага поваления с тоягата си сред фонтани от кръв.
Френтис огледа бойното поле и видя твърде много свои хора на земята и твърде много куритаи, които продължаваха да се бият. Огледа се за най-критичното място и видя плътна група от мъже и жени в средата на лагера, която бе подложена на атака от всички страни.
— С мен! — извика той на Давока, извади един нож за хвърляне и го метна по най-близкия враг. Ножът потъна дълбоко в горната част на ръката му, мъжът посегна да го извади, но Френтис отсече другата му ръка с един удар. Уби още двама без бавене, мечът му плющеше като стоманен бич, той парираше и нападаше, пробиваше си път през вражеската редица. Бойците се стекоха към него, крещяха и сечаха с разнообразните си оръжия. Давока и Ермунд се включиха в мелето, биеха се гръб в гръб, копие и меч мушкаха и посичаха неуморно.
„Не стигат — осъзна Френтис, докато бойците се събираха около него, а куритаите ги притискаха от всички страни. — Не освободихме достатъчно, за да създадем истинска войска.“
Тропот на копита привлече погледа му към дъното на лагера. Инструктор Ренсиал се появи в галоп между дърветата, възседнал жребеца ветеран, наведен ниско над седлото, с протегнат меч в ръка. Прониза един куритай в гърба, измъкна острието в движение и продължи напред. Уби още един с посичащ удар през рамото, прегази трети, жребецът цвилеше и тъпчеше с копита нещастника.