Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
„Отрежи му един пръст и го прати по ловджията на васалния лорд. Провокирай го към още по-необмислени действия.“ Знаеше, че тази мисъл не е негова. Беше нейна. Петното от съжителството им се беше просмукало дълбоко в него, чак до душата му.
— Кълна ти се, че това няма да стане — каза той на Арендил и сложи ръка на рамото му. — Днес се би добре. Иди помогни на нашата малка дама да събере оръжията.
Гордост разведри за миг лицето на младежа, после той хукна да намери Иллиан.
— Вейлин знаеше ли? — попита Френтис, седнал срещу аспекта на Седмия орден.
— Научи едва при кратката си визита на път към Пределите — отвърна аспектът. — С него имахме… интересен разговор. — Лицето на Грейлин още беше мъртвешки бледо, но слаба руменина вече си пробиваше път към закръглените му бузи. Френтис си спомни жената с нейната открадната дарба, колко уморена бе и как кървеше всеки път, когато посегнеше към нея.
— Тази твоя способност. Наранява ли те? — попита той.
— По-скоро ме изцежда. Когато освободиш толкова много сила наведнъж, последствия винаги има. Не случайно поддържам кръглата си форма, братко. Дебелите хора по-лесно понасят въпросните последствия.
— Къде е Домът на вашия орден?
— Седмият орден няма Дом. Поне през последните четиристотин години е така. Ние сме вплетени като паяжина в тъканта на Вярата и Кралството, делата ни винаги са скрити.
— Така както ти беше скрит в нашия орден?
— Да. Това ми се стори най-сигурното прикритие. — Умореното лице на Грейлин се разтегли в сардонична усмивка. — Но както се казва, хитрата сврака — с двата крака.
— Братята, които намерихме преди дни. Предполагам, че аспект Арлин ги е пратил с теб за охрана.
— Да. И те намериха смъртта си, изпълнявайки тази заповед.
— Накъде се беше запътил?
— На север, към прохода. А ако пътят се окажеше блокиран, щях да свърна на запад към Нилсаел и оттам да продължа към Пределите. А вместо това се озовах тук с теб и нашата героична банда бунтовници. Един ден от това ще излезе страхотна история, не мислиш ли? Ако е останал някой, който да я разкаже.
„Духът му е прекършен“ — осъзна Френтис, загледан в умореното му лице и примирението в очите му.
— Тези хора очакват от нас да ги водим — каза той. — Ние сме последната им надежда. Като аспект на Вярата, ти си длъжен да подклаждаш този огън.
— Не мога да им дам друго освен страх. Виждат какъв съм и се боят. Лонакската жена просто е по-откровена от другите. Когато имаш дарба, бързо научаваш що е страх и изолация. Ние не принадлежим на деня, а на сенките. Точно оттам най-добре можем да служим на Вярата. Най-трудният урок, който моят орден е научил.
— Тези времена вече отминаха, аспект. Сега всичко е друго, различно. Воларианците се появиха и с един удар сложиха край на стария ред. Как ще сглобим отново нещата зависи единствено от нас.
— Надяваш се да пресътвориш света ли, братко? Търсиш си благородна мисия, която да отмие спомена за кръвта, която си пролял?
— Кръвта няма да се отмие никога. Но това не означава, че не мога да продължа напред.
— Тогава какво правим тук? Защо продължаваме да водим тази безнадеждна война? Всичките ни хора ще умрат. Невъзможно е да се увенчаем с победа в тази гора. — Той сведе поглед и се загледа в земята. — Нито другаде. А мислехме, че сме победили. Че сме спрели лавината, когато Ал Сорна разкри Онзи, който чака. Но в действителност просто сме насочили погледа си към една заплаха, докато друга е растяла невидима. Неизброима армия, преплавала океана, за да ни сломи. Кой да предположи, че ще прибегне до толкова прозаични действия след векове на коварство?
— За кого говориш?
Грейлин вдигна глава да го погледне.
— Твоята мъртва приятелка го е наричала Съюзника, предполагам. Воларианците са склонни да задълбават в илюзиите си. Да, отдавна са се отърсили от богове и вярвания, но отхвърляйки ги, са заменили разума за робство.
— За кого говориш? — повтори Френтис. — Кой е той?