Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Давока спря колкото да погледне за миг Грейлин, на лицето ѝ се четеше силен страх и също толкова силна погнуса.
— Рова ка ерта малеса — прошепна тя под нос, преди отново да хукне към младежите.
Френтис отиде при Грейлин, чието лице се беше изопнало от искрено съжаление, кожата му бе лепкава и бледа, като на човек, измъчван от силна болка.
— А аз си мислех, че е било плод на въображението ми — каза Френтис. — Онзи нанизан на клон воларианец. Че е било халюцинация. Някакви други изненади, които мога да очаквам от теб, учителю?
Грейлин се подсмихна.
— Всъщност, редно е да се обръщаш към мен с правилната ми титла — аспект.
Френтис изпрати Джанрил и още десетима от най-способните бойци по дирите на ренфаелските ловджии. Точно според инструкциите му отрядът изби кучетата, за да заличи спомена за миризмата им, а един от ловджиите остави жив за разпит. Решителността на мъжа не издържа дълго и само след няколко минути в компанията на Трийсет и четири той вече бе готов да изпее и майчиното си мляко.
— Нашият лорд е убеден, че синът му язди в тази гора — каза той; беше кльощав мъж на средна възраст с обруления вид на професионален следотърсач. От пръстите на лявата му ръка капеше кръв, там, където Трийсет и четири бе забил тръни от шипка под ноктите му. — Обеща ни десет жълтици, ако го върнем, двайсет, ако го върнем жив. Плати за робите от собствения си джоб, купи ги от воларианския генерал.
— Преследваш хора от собствения си народ за злато? — попита Джанрил малко прекалено спокойно.
— Правя каквото ми кажат — изскимтя мъжът, вдигнал поглед към тях от щръкналия корен, за който го бяха завързали. — Винаги е било така. Не ти трябва да ядосваш васален лорд Дарнел, повярвайте ми.
— Същото важи и за мен — каза Френтис. — Предай му думите ми, когато го видиш.
— Какво, ще го пуснеш? — попита Джанрил, тръгнал след него към Арендил, който помагаше на ранените.
— Ще го оставим вързан, когато вдигнем лагера — отвърна Френтис. — Подозирам, че лорд Дарнел ще го възнагради справедливо за провала му.
— Той е предател и заслужава смърт, братко — настоя Джанрил с необичайно настървение.
— Не се ли нагледа на достатъчно смърт за един ден, сержант?
— Когато става въпрос за боклуци като него, никога няма да е достатъчно.
Френтис спря и погледна Джанрил в очите.
— И помага ли? Убийствата, изтезанията? Помагат ли ти да изтриеш от спомените си образа на нейната смърт?
Очите на Джанрил пламтяха под свъсените вежди.
— Нищо няма да го изтрие. Каквото правя, го правя за нея. Почитам я с кръв.
— Как ѝ беше името? Как се е казвала? Още не съм те чул да го изричаш на глас.
Сержантът го гледаше мълчаливо. Само лека, почти недоловима следа от несигурност се мярна в очите му под пламъка на прекипяваща лудост.
— Остави ловджията където е и подготви хората. Вдигаме лагера — нареди Френтис. — Ако не си в състояние да следваш заповедите ми, тогава си тръгни и убивай колкото ти душа иска, но далече от погледа ми.
Арендил помагаше на Давока да стегнат с превръзка ръката на Греблото. Лонакската жена единствена сред тях разбираше нещо от лечителство.
— Помислих си, че ще успея да го фрасна навреме, а той взе, че ме намушка — каза едрият мъж през стиснати зъби. — Е, все пак му видях сметката де. Не спрях, докато не му пръснах главата като диня.
Давока стегна превръзката и двамата с Френтис се отдалечиха рамо до рамо.
— Десетима ще умрат тази нощ — тихо каза тя. — Останалите ще се оправят, ако им дадем време и почивка.
— Време нямаме — отвърна той. — До час ще сме потеглили.
Тя кимна, после погледна предпазливо към Грейлин, който седеше сам до малък огън, сгушен в наметалото си, сякаш е измръзнал до кости.
— И той ли ще дойде?
— Той е аспект на моята Вяра и водач на тази група. Не можем да го оставим.
Давока вдигна високо вежда.
— Водач?
Френтис се направи, че не я е чул. Вместо това махна на Арендил, който бързо дойде при тях, и го попита:
— Е, колко добре познаваш баща си?
— Двайсет жълтици? — Арендил сви изненадано устни. — А дядо все повтаряше, че васалният лорд е толкова стиснат, че не ще и на кръчмарска курва да плати за услугите.
— За какво си му притрябвал? — попита Френтис.
— Аз съм неговият наследник. Единственото дете на боклучавото му семе. — Момчето видимо се чувстваше смутено, избягваше да го погледне в очите и пристъпваше от крак на крак. — Не го познавам, не съм го виждал никога, но въпреки това открай време имам чувството, че е някъде наблизо, като омразна сянка. Но като го знам какъв е, предполагам, че се е вманиачил, че капризът да ме прибере при себе си е прераснал в нещо друго, което здравият разум не може да обясни. Понякога улавях мама да ме гледа странно, намръщена, и тогава знаех, че гледа мен, но вижда него. — Спря да нервничи и вдигна очи да срещне погледа на Френтис. — Няма да отида при него, брат Френтис. По-скоро бих умрял.