Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Там! – внезапно изпищя Асави.
Всички погледи се обърнаха към нея, а тя сочеше към един шарум, който излизаше от сградата сред пушека и объркването, спуснал нощния си воал. През рамо беше преметнал някаква чанта, черна като робата му. Воинът замръзна за миг, заедно с всички останали.
– Не стойте така! – изкрещя дама’тингата. – Спрете го или улиците ще бъдат залети с кръв!
Това накара хората да се раздвижат, но воинът беше по-бърз от тях, изблъска един дама настрани и се затича по най-лесния път за бягство.
Право към Абан.
В това имаше смисъл. Абан беше сакат дебелак, който щеше да попречи по-малко на шпионина от един шарум или дама, а само глупак би се осмелил да приближи до Невестата на Еверам. Едно силно блъсване щеше да повали Абан на земята точно пред преследвачите му.
Но макар Абан наистина да беше дебел и единият му крак да не струваше и ядронска пикня, заучената му превзетост имаше за цел да направи недъга му да изглежда много по-зле, отколкото е в действителност.
Той изпищя ужасено и прехвърли тежестта си на здравия крак, докато воинът го приближаваше. Но когато шарумът протегна ръка, за да го блъсне, Абан го сграбчи за китката и го препъна с патерицата, политайки заедно с него към земята.
Това би трябвало да сложи край на всичко, но воинът бе успял да запази контрол и се извъртя така, че се приземи върху Абан. В този момент воалът му падна и Абан успя да го огледа.
Беше млад, твърде млад, за да носи черното. Лицето му беше изцапано с кал, но въпреки това кожата му беше твърде светла за красиянец, макар и по-тъмна от тази на повечето зеленоземци. Чертите му също имаха прилика и с двете раси. Мелез? Задаваше се цяло поколение такива, но всичките, с изключение на неколцина, все още бяха в коремите на майките си, а другите бяха заети да плачат и да си вършат работите в бидото.
Докато Абан го зяпаше, мелезът се повдигна леко и заби чело между очите на кхафита. Изскочиха искри и се чу тъп удар, когато тилът му се удари в земята. Абан гледаше замаяно как Безухия се приближава, за да сграбчи воина, но мелезът отново се оказа по-бърз и изрита кха’шарума в коляното. После отскочи от Абан и побягна миг преди Безухия да се стовари върху кхафита. Двамата се претъркулиха встрани и се озоваха точно на пътя на воините, които се развикаха ядосано.
Когато погледът на Абан най-после се проясни, шпионинът тичаше с пълна скорост към доковете, следван по петите от половин дузина шаруми.
За голяма изненада, начело на групата тичаше Керан, който бързо наближаваше шпионина. Пружиненият му крак невинаги беше идеален, но малцина мъже с два здрави крака можеха да се мерят с него, когато ставаше дума за бърз спринт.
Шпионинът като че ли го знаеше. Той промени посоката си и се затича към едно буре с дъждовна вода; хвърли се срещу него с цялата си тежест, като го изблъска в тяхната посока. В началото бурето се заклати бавно и още не беше паднало, когато шпионинът отново побягна, но тласкано от движението на събралата се вода, то внезапно се катурна и разливайки я по пътя, се затъркаля срещу тичащите шаруми.
Мъжете веднага се пръснаха, някои се хвърлиха встрани от пътя, други се подхлъзваха и падаха, докато се опитваха да го избегнат, а един мъж беше съборен от самото буре.
Преследването продължи единствено Керан, който се хвърли над бурето с грациозност, на която би завидяла всяка котка. Приземи се от другата му страна с предно кълбо и използва инерцията, за да скочи отново на крака и да продължи да тича. Двама воини, които се намираха малко по-нататък, се опитаха да забавят шпионина, но той хвърли по тях някакъв прах и мъжете притиснаха длани към лицата си, закрещяха и се отдалечиха, залитайки.
Докът беше задръстен с бурета, въжета, мрежи и други материали и шпионинът започна да лавира между тях, използвайки всичко, което можеше да забави преследването.
И въпреки това строевият офицер продължаваше да скъсява разстоянието. Керан беше захвърлил копието и щита си, за не му пречат, но това нямаше значение. Дори майстор по шарусахк не можеше да издържи дълго срещу него в близък бой.
Абан се усмихна и закуцука бързо след тях, за да може да наблюдава по-добре, както и за да бъде първият, който ще разпита шпионина, преди останалите да са направили нещо прибързано. Джаян и духовниците го последваха, но той вървеше най-отпред, а и останалите се движеха бавно, приковали внимание върху случващото се.
Когато пръстите на протегнатата ръка на Керан докоснаха робата на шпионина, той внезапно се обърна, свали рязко щита от гърба си и със замах го стовари върху офицера, като го отблъсна назад. Щитът беше стар модел, отпреди поне пет години, преди да открият отново бойните защити. Още една странност.