Аленото цвете и бялото

— Хммм — това не е отговорът, който Уилям очакваше, затова той променя темата. — А и брат ми Хенри — от гърдите му се отронва тежка въздишка, — ми дава постоянно поводи за безпокойство.

— Така ли?

— Прекалено тежко преживява болестта на една своя приятелка.

— Каква приятелка?

— Една много… — от уважение към тежкото състояние на госпожа Фокс той се опитва да намери някое прилагателно, което да не звучи оскърбително, — много достойна жена на име Емелин Фокс. Тя беше като пътеводна звезда в Дружеството за спасение, но се разболя от туберкулоза.

Шугър се чуди дали да излъже, че не е чувала за въпросното дружество, чиито представителки се появяваха сегиз-тогиз на Силвър Стрийт — госпожа Кастауей ги приемаше любезно, дори подканяше Кейти да им посвири — а сетне ги подлагаше на такъв присмех и убийствен сарказъм, че те си тръгваха разплакани.

— Дружеството за спасение? — повтаря тя.

— Ами едно благотворително дружество. Опитват се да връщат проститутки в правия път.

— Тъй ли? — тя успява да придърпа незабелязано ризата си от пода и започва да я навлича. — И имат ли успех?

— Нямам представа — свива рамене Уилям. — Учат уличниците на занаят… да стават шивачки… такива работи. Доколкото си спомням, помощник-готвачката на лейди Бриджлоу й беше изпратена от въпросното дружество. Момичето им е страшно благодарно и много се старае, а лейди Бриджлоу твърди, че човек никога не би могъл да предположи с какво се е занимавала преди. — Шугър не може да продължи да се облича, защото Уилям е седнал върху гащите й. — Когато търсех нова прислужница за приемната, обмислих и тази възможност — продължава замислено Уилям, — но се радвам, че не се обърнах към тях. Роуз струва собственото си тегло в злато.

Шугър побутва плахо Уилям, за да измъкне гащите си, и той се подчинява. Окуражена, тя решава да рискува.

— Ами брат ти — пита тя, — и той ли е член на същото дружество?

— Не, не — казва Уилям. — Там членуват само жени.

— А може би членува в някое друго подобно дружество?

— Не… Защо питаш?

Шугър си поема дълбоко дъх — не я тревожи това, че ще злоупотреби с доверието на Каролайн, а че може да събуди предразсъдъците на Уилям.

— Имам една позната… — започва тя предпазливо, — виждам я от време на време, когато… отивам на пазара за плодове. Тя е проститутка… — като че ли Уилям се намръщи. Дали не е надценила доверието му в нея? Но вече няма друг изход, трябва да продължи. — Последния път, когато я срещнах, тя ми разказа една много странна история…

И така, Шугър преразказва историята на Каролайн за набожния кандидат-просветител, който й плащал по два шилинга, само за да си говорят. Уилям слуша търпеливо до момента, в който Шугър стига до предложението на този човек да намери на проститутката работно място в парфюмериите „Ракъм“. Тогава той ахва удивено. Когато Шугър свършва разказа си, Уилям започва да клати невярващо глава.