Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Хенри се сгърчва смутено на мястото си.
— Моля те — казва той, — храната ти сигурно изстива.
Агнес не обръща никакво внимание на забележката му — тя си е у дома и може да яде толкова малко, колкото си иска тоест наистина много малко.
— Навремето — продължава тя, — Уилям ми разказа една история. Каза ми, че като момче си присъствал на проповед, в която свещеникът изтъквал, че в наше време Бог говори на хората само чрез Светото писание, а не направо. Уилям каза, че ти толкова си се ядосал, че си започнал да постиш и дори да не спиш като древните пророци, само и само за да докажеш, че човек може да стане достоен да чуе Божието слово!
Тя сключва мъничките си ръце, усмихва се и кимва, подсказвайки му, че и тя е правила същото, и че е била възнаградена да долови Божия шепот като дъх, едва докоснал тила й.
Хенри се взира тревожно в брат си.
— Всички правим глупости на млади години — отбелязва Уилям, който се поти силно и се надява някой да влезе забързано в стаята, та въздушното течение да изгаси поне половината от проклетите свещи. — Спомням си как аз самият, когато бях момче, твърдях, че само мъже, лишени от емоционален живот и въображение, могат да се занимават с търговия…
Това мъжествено признание като че ли не впечатлява Агнес, която е избутала чинията си встрани и сега се е облегнала на покривката, за да може да продължи откровения си разговор с Хенри.
— Аз те харесвам, Хенри — заявява тя, заваляйки едва забележимо думите. — Винаги съм те харесвала. Трябваше да бъдеш католик. Минавало ли ти е през ума да приемеш католицизма, Хенри?
Смутен, Хенри не знае какво да направи и само рови с лъжичка из плодовия мус, докато го превръща в жълтокафеникава каша.
— Една такава промяна ще ти се отрази добре, като отиване на почивка — уверява го Агнес и отпива отново от виното. — Или всъщност по-добре. Аз отидох неотдавна на почивка, но там не се чувствах добре…
В този момент Уилям изръмжава неодобрително, и решил, че не може повече да отлага намесата си, се пресяга и отмества свещника, който стои между него и жена му.
— Струва ми се, че пи вече достатъчно вино, скъпа — казва той твърдо.
— Ни най-малко — казва Агнес с очарователно капризен тон. — От тази солена яребица ожаднях.
И тя отпива още малко от чашата си, целувайки алената течност с устните си, подобни на розова пъпка.
— В онази гарафа има и вода, скъпа — напомня Уилям.
— Благодаря ти, скъпи — отвръща тя, но не откъсва поглед от Хенри, усмихва се и му кимва, сякаш за да каже: „Да, не се притеснявай, аз разбирам всичко, не е необходимо да премълчаваш нещо пред мен“.
— Хората разправят — подема Уилям в отчаян опит да промени темата, — че доктор Крейн щял да купи къщата, в която преди живееха онези… как им беше името?
Агнес се включва в разговора, но не за да му каже търсеното име, а с нов упрек към свещеника.
— Мразя да ходя на църква, за да ми се карат, а ти? — обръща се тя нацупено към Хенри. — За какво му е на човек да пораства и да понася всички противни разочарования на зрялата възраст, ако на всичкото отгоре не го оставят и да решава сам?
Разговорът тече все в този дух, още десетина дълги минути. През това време безмълвните прислужници влизат и отнасят празните чинии, оставяйки само червеното вино и тримата зле подбрани сътрапезници. Накрая Агнес изгубва интерес към разговора и отпуска глава към свития си лакът, така че бузата й почти докосва ръкава. Челото й бавно, но сигурно се отпуска надолу.
— Заспиваш ли, скъпа? — пита Уилям.
— Затварям очи само за миг, за да си починат — казва тя едва чуто.