И се възправи сянка [bg]

Той започва да губи контрол — помисли си Кърл, когато Бан си тръгна и тропотът на ботушите му заглъхна по външните стълби. Кърл беше виждала това да се случва с други войници, побъркали се по време на обсадата — мъже на прага да се пречупят и да обърнат наопаки живота на хората около тях в трескаво търсене на някакъв изход. Беше забелязала, че те винаги са най-грубите, но в действителност Бан не се държеше толкова лошо с нея. По-скоро беше пламенно страстен, сякаш просто имаше нужда да забрави за сегашния си живот по време на тези кратки часове с нея. Приличаше повече на самоубиец, отколкото на човек, който ще изпадне в застрашаваща околните лудост.

Въпреки това не й харесваше страхът в гласа му, когато говореше за замлъкването на оръдията. Сякаш беше обречен, сякаш всички те бяха обречени. Не искаше да чува такива неща. Нека той споделя тревогите си с жена си, чието име продължава да крещи, когато се разгорещяха.

Кърл се изправи и пъхна заплащането си в кесията с монети, скрита в саксията на джубата. Вътре имаше шепа сребърни монети и малко повече медни. Не беше много за цялата работа, която беше свършила. С все по-оскъдните доставки на храна в града, което водеше до все по-високи цени, Роза беше принудена да иска все повече пари за ядене и на Кърл от седмица на седмица й беше все по-трудно да спестява дори и тази малка сума.

Тя изля една кана с вода в глинения умивалник. Застана гола върху памучна кърпа, която разпъна върху малка част от пода пред закачалката, и се изми с калъп сапун, ухаещ на ябълки. Димът от тамяна се виеше около тялото й и прогонваше миризмите, останали в стаята. Въпреки това тягостната атмосфера си оставаше. Усещането за злочестината и потиснатостта на мъжа продължаваше да се таи в тишината. Кърл си затананика мелодия от детството и отново превърна стаята в нещо свое.

Кожата й настръхна, когато през отворения прозорец нахлу хладен бриз. Тя бързо се подсуши и намаза с малко лимонов сок краката си там, където продължаваха да я хапят бълхите. Провери косата си в парчето счупено огледало, подпряно до умивалника, след това облече памучната роба, която носеше, когато не работеше. Като продължаваше да си тананика, тя отново провеси дървения амулет около врата си и се заслуша във виковете на Роза, която гонеше децата от кухнята.