Тихият палач [bg]

„Вече направихте ли му тестове на кръвта?“, написах й в отговор.

„Тъкмо се приготвям да го направя.“

— Не разбирам какво ми казвате за полицията — притисна Марино Джоана.

— Те ни преследваха без причина! Много искаха този път да нагласят обвиненията. Имате ли представа какво е да минеш през нещо такова?

— Това са го правили ФБР — подчерта пак Марино. — Не сме били ние.

Тя избърса лицето си и пак долових мирис на краставица. Спомних си миризмата на белина и я попитах за нея. Дали тя или съпругът й за използвали нещо с хлор, може би белина за почистване на чекмеджетата. Тя каза, че не. Казах й, че мокрите кърпички в боклука ще бъдат тествани в моята лаборатория. Тя стана унила, но не промени отговорите си за белината. Била алергична към нея. Изприщвала се. Никога не държали белина в дома си.

— Джамал мислеше, че някой го следи — каза тя. Човек с шапка и черни очила карал до колата му. Смяташе, че пак са ФБР. Една нощ стана до тоалетната и през прозореца видя лице. След това започна да пуска всички пердета.

— Кога започна да се чувства така? — Марино взе бележника и продължи да си води бележки.

— Преди няколко месеца.

— И затова изведнъж решихте да се преместите?

— Не. — Разказа ни, че момчето, с което говорила, се казвало Лео Ганц.

Бил на петнайсет години, първа година в академия „Емерсън“ — гимназията, в която Нари преподавал музика, а Джоана работила като психолог. През януари Лео бил пратен в кабинета й заради лошо поведение. Започнал да носи алкохол в училище. Надраскал кола с ключове и отговарял на учителите. В началото на май бил изключен от отбора по тенис, след като се появил на тренировка пиян и ударил треньора с топка толкова силно, че му разкървавил носа.

— Изведнъж му се появи много свободно време, защото не тренираше, а сега е и във ваканция — обясни Джоана. — Беше отегчен, самотен. Започна да минава с велосипеда си покрай дома ни непрекъснато. Анджи…

— Анджелина Браун — обади се Марино, — съседката ви от горния етаж.

— Да — потвърди Джоана. — Тя го виждаше от прозореца си. Бюрото й е пред прозореца и тя го гледаше как минава напред-назад пред къщата.

— Може би той е преследвал съпруга ви? Това хрумна ли ви?

— Лео все още няма книжка, нито достъп до кола.

— Влизал ли е в апартамента ви?

Погледнах надолу към съобщението, което получих от специалиста по огнестрелни оръжия Лиз Райтън, докато Джоана разказваше, че винаги говорела с Лео навън. Никога не бил влизал.

— Опитвах се да му помогна. — Тонът й стана стоманен, а аз не се издавах, че това, което четях, беше поразително, едновременно добро и ужасно.

Имаме много вероятен кандидат. Това бе предпазливият начин на Лиз да ми каже, че имаме сведения от Националната интегрирана балистична информационна мрежа. Сравнението между дигиталните изображения от Ню Джърси и фрагмента, който Мачадо бе занесъл в лабораторията, показваха, че размерите и нарезите на оръжията съвпадат. Било е използвано същото оръжие.