Вятърните мелници на боговете [bg]

— А? — премигна тя.

— Трябваше да се срещнем тук вчера.

— Кʼво?

— Имахме среща, Неуса.

— А! Бях на кино с една приятелка. Пуснали са оня новия филм, сещаш ли се? За един човек, дето се влюбва в оная скапана монахиня и…

Ланц се чувстваше толкова излъган и разочарован, че бе готов да заплаче. Какво ли е намерил Ейнджъл в тази задръстена пияна кучка? Вероятно има златно руно, реши Ланц.

— Неуса, нали не си забравила да говориш с Ейнджъл?

Тя го погледна безизразно и се напъна да разбере въпроса.

— Ейнджъл? Ше може ли едно питие, а?

Той поръча двоен ром за нея и двоен скоч за себе си. Изпитваше отчаяна нужда от него.

— Какво каза Ейнджъл, Неуса?

— Ейнджъл? А, той каза да. Да, става.

Хари Ланц почувства невероятно облекчение.

— Това е прекрасно! — Вече изобщо не му пукаше за мисията на пратеник. Беше му хрумнало нещо много по-добро. Тази пияна кучка щеше да го отведе право при Ейнджъл. При наградата от един милион долара.

Той я изгледа как поглъща питието си и разлива част от него по окапаната вече блуза.

— Какво друго каза Ейнджъл?

— Ейнджъл вика, че иска да знае кои са твойте хора — тя сбърчи вежди от усилие да се съсредоточи.

— Кажи му, че това е тайна, Неуса. — Той тържествуващо се усмихна. — Не мога да му дам такава информация.

— Ейнджъл каза тогава да се разкараш — кимна тя с безразличие. — Ше викнеш ли още един ром, преди да си тръгна?

Мозъкът на Хари Ланц работеше на максимални обороти. Ако тя си тръгнеше, то със сигурност вече никога нямаше да я види.

— Ще ти кажа какво ще направя, Неуса. Ще се обадя на хората, за които работя, и ако те ми разрешат, ще ти дам едно име. Така става ли?

— Не ми пука — тя сви рамене.

— Разбира се — търпеливо й обясни Ланц, — но на Ейнджъл му пука. Кажи му, че ще му отговоря утре. Мога ли да се свържа някъде с теб?

— Предполагам.

— Къде? — беше отбелязал малък напредък.

— Тук.

Питието й пристигна и той я гледаше как го поглъща с животинско настървение. Ланц изпитваше желание да я убие.