Убийство в Оксфорд [bg]

Мъжът имаше нож и го размаха точно пред лицето му.

— Обърни се.

Той се опита да направи това, което му казаха, но го беше страх да мръдне, защото крайниците му нямаше да го послушат, а мъжът прие бездействието му като знак на съпротива. Той пак размаха ножа пред лицето на Майлс и повтори инструкциите си. Този път Майлс се обърна. Не беше сигурен дали нападателят му мразеше хомосексуалистите или беше крадец, но и в двата случая щеше да бъде ужасно.

— Свали си панталоните! — нареди мъжът и докато се подчиняваше, Майлс си помисли, че иска да го изнасили.

Няма да умре.

Мъжът опря ножа в гърлото му и си разкопча панталоните. Последва много силна болка. Майлс извика, но ножът притисна гърлото му и писъкът замря, преди да е извикал.

Той коленичи и подпря ръце на земята под тежестта на мъжа, и те продължиха. Мъжът постави ръка на слабините му, като се опитваше да го стимулира.

— Гадна проститутка — просъска той — Май ти харесва, а?

Щом свърши, се отдръпна. После бутна с крак Майлс на една страна и застана над него, като държеше пениса си. „Той ще се изпикае върху мен“ — мина през ума на Майлс, но мъжът още беше възбуден, изсумтя и пъхна пениса в панталоните си. После замахна към лицето на Майлс. Майлс почувства силен натиск по бузата си и изкрещя, но мъжът се изхили и му показа ръката си. Сега държеше нещо малко и заоблено, което приличаше на химикал.

— Хареса ти, а, кучко — каза той и се отдалечи.

Майлс се изправи, като хълцаше, и си вдигна панталоните. Можеше да върви, макар че го пробождаше остра болка в тестисите, която го караше да прикляка. Върна се в университета и отключи входната врата. Някакви познати студенти го задминаха в преддверието и му извикаха:

— Здрасти, Майлс. Ще дойдеш ли да пийнем по едно?

— Не, благодаря — отговори той. „Защо се държа така естествено?“ — запита се Майлс. Стигна до стаята си и влезе в банята. Изкъпа се с гореща вода и се опита да се изчисти с руло тоалетна хартия. Влезе във ваната. Водата го удряше там, където го беше разкъсал мъжът, и той наблюдаваше как розовата струйка се стича между коленете му, като струйка от олио. Дълго време остана така. Можеше да отиде в полицията, по всички знаеха какво представлява тя. Трябваше да обяснява какво е правил в задния двор на „Говън“. Не че това беше необходимо. Полицията беше наясно какво ставаше там. Щяха да кажат, че сам си го е търсел. Щяха да го разпитват дали се е съпротивлявал. Естествено, не беше. Така щяха да кажат: сам го е искал. Искаше ли го той обаче? Когато мъжът го бе стимулирал, той се възбуди. Майлс погледна пениса си, който се втвърдяваше. „Не може да бъде помисли той. — Това не може да бъде“ — затвори очи и бавно свърши. Да докосва себе си го успокояваше, отвличаше го от мислите му. Щом свърши, се погнуси от себе си. Легна във ваната и цял час гледаше тавана и се мразеше. Когато излезе от ваната и се погледна в огледалото, видя, че мъжът го беше надраскал по лицето с червило.