Убийство в Оксфорд [bg]

— Значи, бяхме заедно три години, когато визата на Харни изтече. Това беше сложна ситуация: ако се оженеше за мен, можеше да остане. От друга страна, ако не беше визата, може би никога нямаше да заговорим за брак.

— Какво стана?

— Той искаше, но аз не бях готова. Мисля, че след няколко години щях да съм готова, но ние нямахме още няколко години — въздъхна тя. — Така че му показах пътя.

— Това е ужасно — каза Тери възмутена. — Каква несправедлива система.

— Стават и по-лоши неща. Както и да е, доста съм заета. В момента съм аспирантка, нещо като обучаваща се транссексуална, но всъщност работя здраво и — тя сви рамене ходя на много партита. Спя с много мъже. Това е нормално. Може някой ден да напиша книга за себе си тя отпи от уискито. — А при теб как е?

— Аз веднага започнах нова връзка. Но вече я приключих.

— Така бързо? Толкова ли беше отвратителен?

— Не, не беше. Отначало отношенията ни бяха приятелски, но после станахме любовници. Това е трудното, защото не искам да загубя тази личност като приятел — господи, беше успокояващо да го споделиш с някого дори така неясно. — Нанесох се само за няколко седмици, тъй като нямаше къде да живея, и неочаквано станах част от една страстна и красива връзка.

— Тогава защо се разделихте? — Алисън посегна към бутилката.

— Не знам. Предполагам, че се уплаших. Тази личност ме обичаше.

— Тери? Може ли да те попитам нещо лично?

Тя се засмя.

— По-лично от това?

— Ти не го наричаш „той“. Непрекъснато повтаряш „тази личност“.

— Да, правилно си забелязала — Тери отпи голяма глътка. — Името ѝ е Мо. Забравих, че си психолог.

— Не ми направи впечатление заради това. Моята специалност са опитните мишки. Правя им дисекция, вместо да се ровя в емоционалния им живот. Просто забелязах. Това е — тя се изправи. — Чакай да си налея малко вода и после ще ми разкажеш всичко.