Убийство в Оксфорд [bg]

й — ѝ — ѝ — ѝ — ѝ — ѝ

Хю Скот беше убит, защото беше мъж.

— Това е класически бял стих. Другите редове не са така симетрични, но приличат много повече на бял стих, отколкото на обикновена реч.

— Марлоу в ямб ли е писал? — попита я Джъдлър, докато ѝ подаваше обратно листа.

— Да, мисля, че да. Макар че до нашия век всеки втори поет е писал в този ритъм.

— Така че нашият убиец или поне информатор може би е мъртъв поет. Това стеснява обсега — забеляза Джъдлър.

Тери изненадано го погледна. Не очакваше ирония от полицай.

— Или някой, който изучава мъртвите поети, инспекторе. Например някой, който е научен работник и в чиято глави тези ритми непрекъснато се въртят, докато той несъзнателно ги използва, когато пише.

Сега се изненада Джъдлър.

— Разбирам — каза той тихо. Тери почувства, че го харесал. Тя харесваше мъже, които бяха достатъчно смели да си признаят, когато грешат.

Джейн Хюз наруши мълчанието.

— Значи разполагаме с писмо, написано от учен на харти за писма на женския център. Може би търсим жена-учен.

— Едва ли — каза Тери. — Писмото е написано от някой, който е искал да заподозрете, че Женският център има нещо общо с това. Някой антифеминист. Сигурно доста мъже се чувстват застрашени, особено във вековния бастион, какъвто е университетът, където върховната власт е в ръцете на мъжете. Това писмо едва ли има нещо общо с убийството. Някой просто се опитва да им вгорчи живота. Смятам, че си по-близо до истината в предположението си за Марлоу някаква хомосексуална връзка.