Убийство в Оксфорд [bg]

Млада домашна прислужница отвори вратата. Друга една стоеше навътре в преддверието с поднос шампанско, точно до безценната маска, на която бяха сложили шапка за парти и чифт слънчеви очила. Тя взе чаша шампанско и види Брайън Идън на вратата на стаята, вероятно гостна, където беше епицентърът на шума. Беше във фрак, с бяла папийонка, но не толкова комичен поради стройното си телосложение. Усмихна се, хвана я подръка и я въведе в стаята.

— Каква прекрасна рокля — прошепна той. — Надявам се да уловиш нещо.

Тери леко се усмихна, защото всеки път щом облечеше тази рокля, приятелите ѝ пускаха подобни шеги. Това въобще не го обезкуражи. Той оглеждаше тялото ѝ с нескрит интерес.

— Имаш много мускули. Как успя да ги направиш?

— Като ремонтирам къщи.

— Обичаш да вършиш мъжката работа.

Изненадана, тя повдигна рамене и каза:

— Всъщност не съм се замисляла коя работа е мъжка, коя не.

Той наведе глава.

— Слушай. Харесваш ли тази музика?

Тя едва я чуваше поради шума. Тогава долови издигащото се нагоре сопрано и го позна.

— Алегри, нали? „Господи помилуй“?

— Точно така. Но имам предвид, че това е момчешки глас. Можеш да чуеш и имитации, в които жени изпълняват сопраното. Но не със същата чистота. Когато жени се преструват на мъже, а мъже — на жени, не се получава. Показва ни го историята.

Тери застина с отворена уста. Беше очаквала да се сблъска със сексофобия, когато работеше в рекламната агенция, но това не се случи. Но не беше очаквала да открие толкова сексуална неприязън у най-продавания университетски биограф. Пое дълбоко въздух, за да успокои гнева си.

— Всъщност — каза тя — Алегри може да е написал това за кастрат. Така че дори мъжкият сопран е имитация. Примерът ти противоречи на твоето разсъждение, а не го потвърждава.

Изненадана, тя видя, че той ѝ се подиграва.

— Разбира се, че не говорех сериозно. А сега, ела да те запозная с няколко човека. Карла!

Жена на нейната възраст се отдели от групата.

— Това е съпругата ми Карла. Карла, това е Тери, новата ни съседка.

Тери разпозна жената, която я беше наблюдавала през прозореца, докато се оглеждаше наоколо. Брайън се отдалечи.

— Здравей — каза тя. — Имаш хубава къща.

Репликата беше банална, но разговорът трябваше все някъде да започне, а и тя още кипеше от яд, че съпругът на Карла се бе опитал да я избудалка.

— Благодаря — отвърна хладно Карла. — Извинявам се, ще трябва да изтичам до кухнята.

Тя се отдалечи, като остави Тери да се чуди какво става.

— Странни хора — каза си на глас.

Изведнъж осъзна, че това беше първото парти, на което беше без Дейвид. Поне като си с някого, можеш да се преструваш, че водите разговор. Е, добре, щом е без кавалер, ще се преструва, че не ѝ пука. Тя си взе още едно питие от минаващата прислужница и се огледа наоколо.

Не трябваше да се тревожи, че е прекалено облечена. Жените бяха блестящи, и повечето — красиви. Само няколко мъже бяха с черни вратовръзки. Стори ѝ се, че зърна познати лица от телевизията.