Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Прилича на сечуанско.

Азиатката изгледа чернокожия.

— На жена ми любимите.

— Жена? — обади се Доминик, вдигайки глава от телефона. — Жена, която не ти се е изсмяла или не те е застреляла, когато си й предложил да се омъжи за теб?

Бетингър огледа кашуто и чушлето.

— Колко дълго биха останали в стомаха й, преди да се спуснат надолу? Два часа?

— Чушките и ядките са трудни за смилане — отговори Мередит Уонг, — особено ако не са сдъвкани както трябва, така че…

— Тя си е падала по гълтането — подхвърли Доминик.

— Дръж си устата затворена. — Детективът се обърна отново към патолога. — Колко време най-много би могло да мине… между последното й хранене и часа на смъртта? Три часа?

— Може и толкова, но вероятно по-малко.

Бетингър се обърна към партньора си.

— Направи списък на всички китайски ресторанти в радиус пет километра от апартамента на жертвата. Сечуанските да са начело.

Големият палец започна да натиска малките бутончета и миг по-късно Доминик вдигна очи.

— Има ли разлика между Сечуан с „е“ и Сичуан с „и“?

— Същото е като Ханука и Ханукка — детективът произнесе последната дума, подчертавайки двойната съгласна.

— Не се прави на евреин. — Едрият мъж видя нещо на екрана на телефона. — Има само един сечуански ресторант близо до апартамента й. „Сечуански дракон“.

— Там ще обядваме.

— Предпочитам суши.

Останалата част от аутопсията беше безплодна и малко след дванайсет двамата полицаи излязоха от болницата и се върнаха в сребристата кола. Десет минути по-късно вече бяха на Съмър Драйв и поеха към китайския ресторант.

Радиото на арматурното табло изписука, привличайки вниманието на Бетингър.

— Не отговаряй — махна пренебрежително с ръка Доминик.

— Това е полицейското радио.

— Тези обаждания не са за хора като нас.

Бетингър вдигна микрофона на радиостанцията от конзолата и натисна комутатора.

— Детектив Бетингър и младши разследващ Уилямс. Слушам.

— Къде сте? — попита един безполов глас. — Край.

— Заети сме — извика Доминик в отговор.

Бетингър натисна бутона.

— На „Съмър“ и Двайсета. Край.

— Отидете на улица „Пойнт“ четирийсет и три, апартамент шестнайсет десет. Нарушаване на обществения ред. Разбрано?

— Разбрано. От какъв характер е нарушението?

— Домашно насилие. Край.

— Кой живее там? Край.

— Не е ясно кой живее там. Край.

— На път сме. Край.

Бетингър закачи микрофона на конзолата.

Доминик сграбчи радиостанцията, откъсна я от арматурното табло и я захвърли на задната седалка.

— Улица „Пойнт“ четирийсет и три.

— Мамка му, чух много добре.

— Апартамент шестнайсет десет.

Без да може да погледне към своя пътник, бинтованият младши разследващ с нос като бича муцуна стисна по-здраво кормилото.