Планетата на Шекспир
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планетата на Шекспир». Краткое содержание книги:
— Шекспир намери няколко подобни. Също с означения по тях, но не точно като твоите. И той много се чудеше какво са.
— Биха могли да са изображения на хора, живели тук.
— Шекспир каза същото, но с твърдението си определи, че са само митове за хората, които са живели тук. Обясни, че митовете са спомени на расата, неща, за които паметта, често изневеряваща, казва, че са се случили в миналото. — Хищника не го свърташе на едно място. — Нека да се връщаме. Стомахът ми къркори от глад.
— Моят също — добави Хортън.
— Имам месо. Убих го едва вчера. Ще дойдеш ли да хапнеш с мен?
— С най-голямо удоволствие — отвърна Хортън. — И аз имам провизии, но те не са толкова хубави, колкото е месото.
— Месото още не се е вмирисало — обясни Хищника. — Но ще убия отново утре. Обичам месото, когато е прясно. Ям го вмирисано само в случай на нужда. Предполагам, че подлагаш месото на огън, както го правеше Шекспир.
— Да, обичам го сготвено.
— Има достатъчно сухи дърва за огъня. Натрупани са близо до къщата, готови за подпалване. Отпред имам огнище. Предполагам, че си го видял.
— Да, видях огнището.
— А другият? И той ли яде месо?
— Той изобщо не яде.
— Невероятно — учуди се Хищника. — Как поддържа силата си?
— С това, което се нарича батерия. Тя му дава друг вид храна.
— Мислиш, че този Никодим ще поправи тунела веднага? Когато бяхме там, изглежда, искаше да кажеш това.
— Мисля, че ще е необходимо време — отговори Хортън. — Той няма представа какъв е проблемът и никой от нас не може да му помогне.
Вървяха по криволичещата пътека, по която бяха дошли.
— Откъде е тази смрад? — попита Хортън. — Като от мърша или нещо по-лошо.
— От езерото е — рече Хищника. — Езерото, което трябва да си забелязал.
— Видях го, като идвахме.
— Миризмата му е много противна — каза Хищника. — Шекспир го кръсти Вонящото езеро.
12
Хортън клечеше пред огъня и наблюдаваше парчето месо, което се печеше над жаравата. Хищника седеше срещу него от другата страна на огъня и разкъсваше със зъби своето дебело парче сурово месо. Муцуната му бе изцапана с кръв, която се стичаше по страните му.
— Нали нямаш нищо против? — попита той. — Стомахът ми направо умира за напълване.
— Съвсем не — отговори Хортън. — Моят ще почака още минута.
Слънцето на късния следобед топлеше гърба му. Горещината на огъня го биеше в лицето и той изпитваше наслада от приятната обстановка на бивака. Огънят бе разположен точно пред снежнобялата постройка, от чиято фасада черепът на Шекспир им се хилеше. Всред тишината се дочуваше само бълбукането на ручея, който изтичаше от извора.
— След като свършим — рече Хищника, — ще ти покажа нещата на Шекспир. Всичките съм ги увил внимателно. Интересуват ли те?
— Да, естествено — отвърна Хортън.
— В някои отношения — продължи Хищника — този Шекспир бе досаден човек, въпреки че го обичах много. Никога не разбрах в действителност дали и той ме обичаше, или не, макар да мисля, че ме обичаше. Живеем заедно. Работим заедно много добре. Доста си говорим. Разказваме си един на друг куп неща. Обаче не мога да залича чувството, че той ми се смееше, въпреки че не разбирам защо го е правил. Намираш ли ме смешен, Хортън?
— Ни най-малко — каза Хортън. Трябва да си си го въобразил.
— Можеш ли да ми обясниш какво означава проклет? Шекспир го използваше постоянно и съм свикнал с това. Така и никога не научих какво означава. Питах го какво е, но той не искаше да ми каже. Само ми се присмиваше дълбоко в себе си.
— Това няма самостоятелно значение. Имам предвид в повечето случаи. Използва се за подчертаване на друга дума, без да променя смисъла и. Просто начин на изразяване. Повечето хора обикновено не го използват. Само някои от тях. Други го използват рядко и единствено при силно вълнение.
— Тогава не означава нищо. Просто начин на изразяване.
— Точно така — потвърди Хортън.
— Когато говоря за магия, той я нарича проклета глупост. В такъв случай това не означава никакъв особен вид глупост.
— Не, той е имал предвид просто глупост.
— И ти ли мислиш, че магията е глупост?
— Не съм готов да ти отговоря. Допускам, че никога не съм се замислял много над това. Предполагам, че ако се говори повърхностно за магия, може да се нарече глупост. Магията вероятно е нещо, което никой не разбира. Вярваш ли в магията? Използваш ли магия?
— Моят народ си служи с велика магия от години. Понякога тя въздейства, понякога не. Казах на Шекспир да обединим магиите си, може би те ще успеят да отворят тунела. Тогава Шекспир отвърна, че магията е проклета глупост. Каза, че той няма магия. Каза, че изобщо не съществува магия.