Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Според гърците жените, дори най-добрите от тях, които имат умерен характер, имат тази особеност, че понеже са били направени от глина и вода, темпераментът им принадлежи на влажността. А мъжете имат темперамент, свързан по-скоро със сухото, горещото, огъня.

През някои сезони, а особено през най-горещия, сезона на кучето, т.е. когато Сириус, Кучето, се вижда на небето съвсем близо до земята, когато слънцето и земята са във връзка, когато е ужасен зной, мъжете се изтощават и отслабват, защото са сухи. Напротив, жените благодарение на своята влажност са в пълна форма. Те искат от съпрузите си брачно усърдие, което ги докарва до пълно изнемощение.

Ако Прометей е скроил номер, състоящ се в открадването на Зевсовия огън, то той е предизвикал отговор, въплътен в жената, синоним на крадлив огън, създадена от Зевс да тормози мъжете. И наистина жената, съпругата, е огън, който непрестанно изгаря мъжа си, изсушава го ден след ден и го кара да старее преждевременно. Пандора е огън, който Зевс е въвел в къщите и който изгаря хората, без да има нужда да запалва пламък. Крадлив огън в отговор на откраднатия огън. При това положение какво да се прави? Ако действително жената не беше нищо друго, освен тези кучешки мисли, тази лъжкиня, мислеща само за хамбара, с нейния „натруфен задник“, жена, която съсипва мъжа си и го превръща в старец, тогава мъжете щяха да предпочитат да минат без съпруги. Но и тук има противопоставяне на външно и вътрешно. Жената със своя апетит, хранителен и сексуален, е gaster, стомах, корем. Тя представлява в някакъв смисъл животинската природа на човешкия вид, зверската й страна. В качеството си на gaster тя поглъща всички богатства на съпруга си. Когато Прометей обвива дела от жертвата, предназначен за хората, в gaster. бика, той дори не подозира колко е прав. Тук отново го изиграват със собствените му хитрини. От този момент нататък дилемата е следната: ако човек се ожени, животът му почти сигурно ще се превърне в ад, освен ако не попадне на много добра съпруга, което е голяма рядкост. Следователно семейният живот е ад, едни злини се прибавят към други. Напротив, ако човек не се ожени, той би могъл да живее щастливо, да има всичко в изобилие, нищо да не му липсва, но когато дойде време да умре, на кого ще се падне събраното от него имущество? То ще се разпръсне по далечни роднини, към които той не е особено привързан. Ако се ожени, следва катастрофа, а ако не се ожени — друга форма на катастрофа.