Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Чудното на тази история е, че като че ли Прометей е успял да измами Зевс, поднасяйки на хората по-добрата част от жертвата. Прометей подарява на хората хранителната част, замаскирана, скрита под нехранителна и отвратителна покривка, а на боговете — негодната за ядене част, обвита, скрита под завивка от апетитна и блестяща тлъстинка. При деленето той действа с измама, защото външният вид се оказва престорен. Хубавото е скрито под грозното, а лошото приема вида на красиво. Но дал ли е той наистина по-добрата част на хората? И тук всичко е двузначно. Наистина, хората получават дела от жертвеното животно, който става за ядене, но това е защото смъртните имат нужда да ядат. Положението им е противоположно на божественото, те не могат да живеят без постоянно да се хранят. Хората не са самодостатъчни, те трябва да черпят енергийни ресурси от околния свят, а ако не го правят, ще загинат. Това, което определя хората като такива, е, че ядат хляба и месото на жертвите и пият виното на лозите. Боговете нямат нужда от храна. Те не познават нито хляба, нито виното, нито плътта на жертвените животни. Те живеят без да се хранят, приемат само псевдо-храни, нектар и амброзия, храните на безсмъртието. Следователно жизнеността на боговете е различна от тази на хората. Последната представлява по-ниска жизненост, по-ниско съществувание, по-ниска сила: непостоянна енергия. Тя има нужда от постоянно подхранване. Щом човешкото същество направи някакво усилие, то се чувства уморено, изтощено, гладно. Иначе казано, в направеното от Прометей разпределение най-добрата част наистина е онази, която под най-апетитен вид крие оголени кокали. И действително, белите кости са истински ценното, не-смъртното, което притежава животното или човешкото същество; костите не гният, те образуват архитектурата на тялото. Плътта се разваля, разлага се, а скелетът е непроменящият се елемент. Това, което не е годно за ядене в животното, е това, което не е смъртно — неизменното, което по този начин се доближава най-много до божественото. В очите на хората, измислили тези истории, костите имат такова голямо значение още и защото съдържат костния мозък, който според гърците има връзка с главния мозък и с мъжкото семе. Костният мозък представлява виталността на едно животно в процес на приемственост, от поколение в поколение, той осигурява плодовитостта и потомството. Той е знак, че съществото не е само отделен индивид, но и носител на деца.
Това, което в последна сметка е поднесено на боговете чрез измисленото от Прометей замаскиране, е самата виталност на животното, докато онова, което получават хората, месото, е просто умрялото животно. Хората трябва да се засищат с парче от умряло животно; чрез това делене свойството им да са смъртни става необратимо. Оттогава насетне хората са смъртни, ефимерни, обратно на боговете, които са безсмъртни. Така чрез това разпределение на храната хората са белязани с печата на смъртността, а боговете — с печата на вечността. Това Зевс го е разбрал добре.
Ако Прометей просто беше разделил два дяла — от една страна костите, от друга месото — Зевс би могъл да избере костите и живота на животното. Но тъй като всичко е поднесено в измамна опаковка, тъй като месото е скрито в gaster, стомаха, а костите са покрити с лъскава тлъстина, Зевс вижда, че Прометей се е опитал да го измами. Затова той решава да го накаже. Естествено, в това надхитряване, което започва между Зевс и титана, всеки се опитва да изпързаля другия, всеки играе срещу другия своеобразна партия шах, разменя кръстосани удари, опитва се да направи шах и мат. В крайна сметка в този конфликт надделява Зевс, при все че хитрините на титана го разклащат.
Смъртният огън
Прометей ще си плати едва през второто действие. От този ден нататък Зевс решава да скрие огъня от хората заедно с житото. Както при шаха всеки ход съответства на предишния: Прометей е скрил месото в нещо отблъскващо, а костите в нещо, което напротив изглежда привлекателно, а сега Зевс ще си отмъсти. В рамките на разпределението между богове и хора Зевс иска да скрие от хората това, което по-рано им е било на разположение. Преди хората разполагали свободно с огъня, защото огънят на Зевс, огънят от мълнията, често се намирал по върховете на ясените, откъдето хората можели просто да си го вземат. Същият огън циркулирал между боговете и хората с посредничеството на тези големи дървета, върху които Зевс го поставял. Така хората имали на разположение огъня по същия начин, по който разполагали с храната, житните култури, които тогава си растели сами, и с месо, вече сготвено в момента на появата си. Зевс скрива огъня и положението става неприятно, още повече, че хората имат месото на жертвеното животно и биха искали да могат да си го сготвят. Смъртните не са нито канибали, нито диви зверове, които ядат сурово месо. Те могат да го ядат само сготвено, печено или варено.