Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
За хората е същинска катастрофа да останат без огъня. Зевс се радва в сърцето си. Тогава Прометей намира с какво да отговори на удара. Без да дава вид, че нещо крои, той се качва на небето, разхожда се със стръкче в ръка — клонка резене, зелена отвън. Резенето има особено разположение на частите си, устройството му в някакъв смисъл е обратното на другите дървета. Дърветата са сухи отвън, откъм кората, и влажни отвътре, където текат соковете им. А пък резенето е влажно и зелено отвън, но напълно сухо отвътре. Прометей задига семе от огъня на Зевс, sperma puros, и го пъхва във вътрешността на резенето. То започва да гори отвътре по цялата дължина на стъблото си. Прометей се връща на земята, като продължава да се прави на равнодушен пътешественик, разхождащ се под сянката на клончето си. Но вътре в растението огънят пламти. Прометей дава този огън, извлечен от семе на небесния огън. Тогава те запалват огнищата си и си сготвят месото. Зевс, изтегнал се в небето, много доволен от номера, който е направил, като е скрил огъня, изведнъж забелязва отблясъка във всички къщи. Обзема го бяс. Виждаме, че Прометей използва същия ход, който и при разпределението на жертвеното животно. Той отново играе с противопоставянето на вън и вътре, с разликата между външния изглед и вътрешната реалност.
Едноврменно с огъня Зевс е скрил от хората и bios, живота. Живот, това ще рече насъщна храна, житни култури, пшеница, ечемик. Той не дава огъня, но не дава и житото. По времето на Кронос, в света на Мекона, огънят е бил на разположени на хората по върховете на ясените, житото растяло самичко, не било нужно да се оре земята. Работата не съществувала, никой не познавал труда. Не било нужно хората да участват активно в добиването на храната. Те не са били подложени на усилия, умора, изтощение, за да придобият храните, от които именно жизнеността им има нужда. Сега поради избора на Зевс онова, което е било естествено, става труднодостъпно, свързано с работа. Житото е скрито.
Така, както Прометей е скрил семе от огъня в цевта на растението си, за да го занесе при хората, така ще трябва нещастните хора да крият семето на житото и ечемика в търбуха на земята. В почвата трябва да се издълбае бразда, да се зарови в нея зърното, за да покълне житният клас. Накратко, това, което изведнъж се оказва необходимо, е земеделието. Става нужно да си изкарваш хляба с пот на чело, леейки пот в браздите, хвърляйки в тях семена. Но хората ще трябва също и да си запазят семена за следващата година, да не изядат всичко, което са произвели. Необходими стават делвите, в които да се складира в дома на земеделеца реколтата, която не трябва да се консумира до край. Неизбежно става да се прави запас до пролетта, до трудния преход между зимата и новата реколта, за да не се окажат хората без провизии.
Както имаше sperma на огъня, така има и sperma на житото. Оттук нататък хората са принудени да живеят с работа. Те получават огъня отново, но този огън, както и житото, не е това, което е бил преди. Огънят, който Зевс е скрил, е небесният огън, който той непрестанно държи при себе си, който никога не отслабва и никога не липсва: това е безсмъртният огън. Огънят, с който разполагат сега хората и който идва от огненото семе, е „роден“, щом като се е появил от семе, и следователно е огън, който умира. Ще трябва да го пазят, да бдят над него. Затова този огън има апетит, подобен на този на смъртните. Ако не го подхранват непрекъснато, той изгасва. Хората имат нужда от него не само за да се топлят, но и за да ядат. За разлика от зверовете те не поглъщат сурово месо, а готвят. Готвенето следва свой ритуал, има правила, с които човек трябва да се съобразява и които включват необходимостта храната да бъде обработена на огън.
В представите на гърците житото е растение, готвено от горещината на слънцето, но също и от труда на хората. След това трябва да се приготви при хлебаря, като се опече в пещта. Следователно огънят наистина е белег на човешката култура. Този Прометеевски огън, задигнат с хитрина, е действително „технически“ огън, интелектуална процедура, отграничаваща хората от животните и затвърждаваща характера им на цивилизовани същества. Обаче дотолкова, доколкото този човешки огън, противно на божествения, има нужда да се подхранва, за да живее, той съдържа в себе си и облика на дивия звяр, който не може да се спре, когато се развихри. Той изпепелява всичко, не само храната, която му дават, но също и къщи, градове, гори; той е нещо като пламтящ изгладнял звяр, който никога не се засища. С изключително двузначния си характер огънят подчертава спецификата на човека, той постоянно напомня за божествения му произход и животинското в него, той произлиза от две страни, както самия човек.