Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Пандора или изобретяването на жената
Сега бихме могли да помислим, че историята е приключила. Но това съвсем не е така. Започва трето действие. Разбира се, хората имат цивилизацията, Прометей им е дал всичките техники. Преди неговата намеса те живеели като мравки в пещерите, гледали, без да виждат, слушали, без да чуват, не представлявали нищо, а после, благодарение на него, те стават цивилизовани същества, различни от животните и различни от боговете. Но надхитряването между Зевс и Прометей не е свършило. Зевс е скрил огъня, Прометей го е откраднал; Зевс е скрил житото, хората работят, за да си изкарат хляба. Но Зевс все още не е удовлетворен, той смята, че поражението на противника му не е пълно. С гръмовен смях, какъвто обича да издава, Зевс му подготвя нов провал. Трето действие.
Зевс свиква Хефест, Атина, Афродита и някои второстепенни божества като Хорите. Нарежда на Хефест да намокри с вода глина и да извае нещо като манекен, изображение на parthenos — жена, или по-точно младо момиче, готово за женене, но още неомъжено и със сигурност още нямащо деца. Тогава Хефест изработва нещо като статуя с изящни черти на девойка. Идва ред на Хермес да й вдъхне живот, да й даде сила и глас на човешко същество, а също и други особености, за които ще стане дума по-нататък в разказа. После Зевс иска от Атина и Афродита да я облекат, да умножат красотата й чрез накити, бижута, сутиени, диадеми. Атина й дава бляскава, сияйна дреха — подобно на бялата тлъстинка, която обвиваше костите от първата част на разказа. Младата девойка засиява с целия си блясък. Хефест поставя на главата й диадема с було на младоженка. Тази диадема е украсена с животински мотив — на нея са изобразени всички живи същества, населяващи земята, птици, риби, тигри, лъвове. Тя е приказна на вид, thauma idesthai, и може да накара човек да се влюби безпаметно.
Първата жена стои пред все още обединените богове и хора. Тя е изкуствено изработен манекен, но не по образа на жена, защото такива още няма. Тя е първата жена, архетипът на жена. Женското начало вече съществува, защото има богини. Това женско същество е оформено като parthenos по образа на безсмъртните богини. Боговете създават творение, направено от кал и вода, в което те са вложили човешка сила, sthenos, и човешки глас, phone. Но Хермес поставя в устата й и лъжовните думи, придава й ум на кучка и темперамент на крадец. Този манекен, който представлява първата жена, от който произтича цялото „женско племе“, се представя, подобно на частите на жертвеното животно и на резенето, с измамна външност. Човек не може да я съзерцава, без да бъде очарован, пленен. Тя притежава красотата на безсмъртните богини, видът й е божествен. Хезиод го твърди — от гледката човек е потресен. Красотата й, подчертана от накитите, диадемата, дрехата и булото, е самото очарование. Тя излъчва charis, безкраен чар, блясък, овладяващ и покоряващ всеки, който я зърне. Нейната скат е безпределна, многостранна, polle charis. Богове и хора се поддават на този чар. Но отвътре се крие друго нещо. Гласът й ще й позволи да стане другарка на мъжа, негова двойничка. Те ще разговарят помежду си. Но словото е дадено на тази жена не за да говори истината и да изразява чувствата си, а за да лъже и да крие емоциите си.
В потомството на Нощта са родени всички злини, смъртта, убийствата, Ериниите, разбира се, но и същности, които могат да се нарекат „лъжливи или съблазнителски думи“, „любовна връзка или нежност“. Така че Афродита още от рождението си е съпроводена от измамни думи и любовна привлекателност. Най-нощното и най-сияйното, това, което прелива от щастие и най-мрачната битка се обединяват под формата на тези лъжи, на тази любовна привлекателност. И ето я Пандора, блестяща като Афродита, но и подобна на дете на Нощта, изтъкана от лъжи и кокетство. Зевс сътворява тази parthenos не за боговете, а само за смъртните. По същия начин, по който той се е отървал от раздора и насилието, като ги е пратил при смъртните, Зевс предназначава за тях този женски образ.