Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Да, не сме съгласни по един въпрос от свети Августин — отвърна гасконецът.
— Той безспорно е умен човек — прошепна Атос.
— А сега, господа, понеже се събрахте — каза д’Артанян, — позволете ми да ви поднеса своите извинения.
При думата извинения челото на Атос се помрачи. По устните на Портос заигра високомерна усмивка, а Арамис поклати отрицателно глава.
— Не ме разбирате, господа — каза д’Артанян и дигна глава, по която в този миг играеше слънчев лъч и осветяваше тънките и смели черти на лицето му, — искам извинение, в случай че не мога да платя дълга си и към тримата, тъй като господин Атос има право да ме убие пръв, а това намалява до голяма степен задължението ми към вас, господин Портос, и почти не ми дава възможност да се издължа на вас, господин Арамис. А сега, господа, повтарям ви, извинете ме, но само за това и — пазете се!
При тези думи д’Артанян изтегли шпагата си с най-смелото движение, което може да съществува.
Кръвта беше нахлула в главата на д’Артанян и в този миг той бе изтеглил шпагата си срещу всички мускетари в кралството, както направи това срещу Атос, Портос и Арамис.
Беше дванадесет и четвърт. Слънцето, спряло на зенита, заливаше с палещите си лъчи мястото, избрано за дуела.
— Много е горещо — каза Атос, като изтегли и той шпагата си, — но не мога да съблека дрехата си, защото преди малко почувствувах, че от раната ми тече кръв, а се боя да не смутя господина, като му покажа кръв, която лично той не ми е пуснал.
— Така е, господине — съгласи се д’Артанян, — пусната от мене или от друг, аз винаги с голямо съжаление ще гледам кръвта на такъв храбър благородник; и аз ще се бия като вас с дреха.
— Хайде, хайде — намеси се Портос, — стига толкова любезности и помислете, че и ние чакаме реда си.
— Говорете само от свое име, Портос, когато казвате такива неблагоприлични думи — прекъсна го Арамис. — Аз пък намирам, че любезностите, които тези господа си разменят, са много уместни и са напълно достойни за двама благородници.
— На ваше разположение съм, господине — каза Атос и зае позиция.
— Очаквах вашите заповеди — каза д’Артанян и кръстоса шпагата си с неговата.
Но двете рапири едва се докоснаха и звъннаха и отряд гвардейци на негово високопреосвещенство, предвождани от господин дьо Жюсак, вече се показаха иззад ъгъла на манастира.
— Гвардейци на кардинала! — извикаха едновременно Портос и Арамис. — Приберете шпагите, господа! Приберете шпагите!
Но беше много късно. Двамата противници бяха забелязани в такова положение, което не позволяваше да се съмняват в намеренията им.
— Хей! — викна Жюсак, като пристъпи към тях и даде знак на хората си да направят същото. — Хей! Мускетари! Биете ли се тук! Какво става със заповедите?
— Много сте благородни, господа гвардейци — каза Атос, изпълнен със злоба, защото Жюсак беше един от вчерашните нападатели. — Ако ние ви бяхме видели да се биете, по никой начин нямаше да ви пречим, уверявам ви. Оставете ни да си гледаме работата и ще получите безплатно удоволствие.
— Господа — каза Жюсак, — с голямо съжаление ви заявявам, че това е невъзможно. Дългът преди всичко. И тъй, моля, приберете шпагите си и ни последвайте.
— Господине — каза Арамис, като подражаваше на Жюсак, — с голямо удоволствие бихме се подчинили на вашата любезна покана, ако зависеше от нас; но за нещастие това е невъзможно: господин дьо Тревил ни е забранил. Вървете си по пътя, това е най-доброто, което можете да направите.
Подигравката раздразни много Жюсак.
— Ние ще ви принудим — каза той, — ако не ни се подчините.
— Те са петима — прошепна Атос, — а ние сме само трима. Пак ще ни бият и ще трябва да умрем тук — заявявам ви, че няма да се явя втори път победен пред капитана.
Атос, Портос и Арамис се приближиха веднага един до друг, докато Жюсак подреждаше войниците си.
Този миг беше достатъчен на д’Артанян, за да вземе решение: това беше едно от ония събития, които определят съдбата на човека. Трябваше да избира между краля и кардинала, а избере ли веднъж, трябваше да постоянствува в избора си. Да се бие, значеше да не се подчини на закона, да рискува главата си и изведнъж да стане враг на един министър, по-могъщ от самия крал; ето какво разбра младежът и трябва да кажем за негова чест, че той не се поколеба нито за миг. Като се обърна към Атос и неговите приятели, той каза:
— Господа, позволете ми да ви поправя: вие казахте, че сте само трима, а на мене ми се струва, че сме четирима.
— Но вие не сте от нашите — каза Портос.
— Вярно е — отвърна д’Артанян. — Аз не нося вашата униформа, но душата ми е като вашата. Сърцето ми е мускетарско, чувствувам това, господине, и то ме увлича.