Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Днес тези сравнително дребни простъпки оставаха извън полезрението на полицейското управление. Младежките престъпления обикновено бяха също толкова тежки, колкото престъпленията, извършени от възрастни, затова в днешен Сан Франциско основната функция на МВЦ беше най-вече да държи под ключ истински опасни криминално проявени лица, които по една случайност още нямаха осемнайсет години. Наистина, центърът разполагаше с помещения, където охраняваха склонни към самоубийство младежи. Там държаха и няколко десетки безпризорни или малтретирани деца, докато им намереха подходящи приемни родители. Но „вилата“, както наричаха този затвор, приютяваше главно убийци и крадци. Повечето от питомците очакваха разглеждането на делата или процесите си, които се състояха в съдебните зали на съседното административно крило.
Ву мразеше да закъснява. Тази сутрин, между срещите си с Боскачи и Харди, бе успяла да разговаря и с Хал Норт. Разказа му за успеха, който бе постигнала при Боскачи, и си уговори среща със семейството преди изслушването — смяташе, че предвид многобройните неща, които трябваше да обсъдят, срещата щеше да бъде продължителна. Беше особено нетърпелива да узнае резултатите от разговора на Хал със съпругата и заварения му син по въпроса за признанието, което се очакваше от момчето да направи, но той смутено й обясни, че с Линда не са имали много време, защото трябвало да присъстват на някакво събиране в яхтклуба. Все пак й каза да не се тревожи. Щял да уреди всичко с Андрю и Линда, докато станело време да се явят пред съда.
Това беше първото официално явяване на Ву пред съда в МВЦ. Отначало загуби пътя, после попадна в задръстване. Наложи се да измине на бегом нанагорнището от улицата, където успя да намери място за паркиране. После мина през административната сграда и пое по стръмния път към „вилата“, като спря за малко пред портала на увитата с бодлива тел ограда, за да успокои дишането си. В отговор на позвъняването й се появи един съдебен пристав, който, без да произнесе нито дума, я въведе в самата сграда — едноетажна постройка, която й напомни на смесица между войнишка барака и гимназия в бедняшки квартал. Мрачно и потискащо колкото си щеш, помисли си тя.
Приставът я придружи до една олющена дървена врата в дъното на коридора и я отвори. Седнал на старомоден ученически чин в отсрещния ъгъл на тясната стая, близо до единствения прозорец, Андрю Бартлет вдигна ръка за вял поздрав.
— Ето я. — Хал стоеше от дясната страна на Линда, облегнат на стената, със скръстени ръце и видимо недоволен. — Най-после.
— Хал. — Линда хвърли смутен поглед на съпруга си, после се усмихна на Ву. — Всичко е наред. Важното е, че сте тук.
— Съжалявам. Движението беше ужасно. Тръгнах дори половин час по-рано — излъга тя, разкри зъби в усмивка и като си пое дъх, се обърна към клиента си. — Радвам се да те видя отново, Андрю. Как си?
Момчето наведе глава и сви рамене.
— Добре — смотолеви той.
Уверена и подготвена, Ву му се усмихна още по-широко.
— Чудесно — каза тя. — Не се безпокой. Ще те измъкнем оттук още днес.
Линда изчурулика:
— Смятате ли, че ще успеете?
— О, да, така мисля.
— Наистина ли? — попита Хал.
— Най-вероятно — отговори тя. — Днес е прослушването, на което да решат дали да задържат Андрю под стража, докато го осъдят. Не виждам причина защо да го правят.
— И какво ще стане? Ще го освободят под гаранция?
Ву поклати глава.
— Не. Мисля, че вече ви обясних. Съдът за непълнолетни не приема гаранции. Съдията или ще пусне Андрю да си отиде вкъщи с вас и Линда, или ще нареди да го задържат тук под стража.
— Толкова просто? — Линда хвърли отчаян поглед на сина си. — Или едното, или другото?
— Да. Вижте как изглеждат нещата в нашия случай. Двама родители, които проявяват загриженост и изразяват подкрепа. Непълнолетен с чисто полицейско досие без риск да избяга. Вие двамата ще го пазите, нали? — Тя се обърна към Хал. — И после, вашето обществено положение, сър. А ако съдията настоява за по-голяма гаранция, предполагам, че сте готов да заплатите за частна охрана, дори за денонощна. Така съдът ще бъде сигурен, че Андрю няма да се забърка в нови неприятности.