Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Назад — каза той. — Да отидем колкото е възможно по-назад. Ако сме достатъчно близо до последната спирка, може да се блъснем.
Поведе ги покрай останките от скулптурата, към задната част от вагона.
— И стойте настрана от онова нещо — добави той, посочвайки инструмента, който приличаше на клавесин и беше поставен на платформа.
— То може да се движи. Богове, бих искал да виждаме къде се намираме! Легнете! Сложете ръце на главите си!
Всички се хвърлиха на пода. Роланд лежеше, притиснат брадичка до синия килим. Беше затворил очи и мислеше за онова, което току-що се бе случило.
— Моля за прошка, Еди — промълви. — Как само се върти колелото на ка! Някога трябваше да помоля моя приятел Кътбърт за същото… и поради същата причина. Сляп съм за някои неща. Арогантна слепота.
— Не мисля, че има нужда от прошка — рече Еди. По гласа му личеше, че изпитва неудобство.
— Има. Презирах шегите ти. А сега именно те спасиха живота ни. Забравил съм лицето на баща си.
— Не искам никаква прошка и ти не си забравил лицето на никого. — Но не можеш да превъзмогнеш природата си.
Стрелецът се замисли върху думите му и установи нещо прекрасно и същевременно ужасно — тази мисъл не бе минавала през главата му нито веднъж през целия му живот. От ранно детство знаеше, че е пленник на ка,… но собствената му природа…
— Благодаря, Еди. Мисля…
Преди да завърши, Блейн Моно се блъсна в нещо. Четиримата паднаха на пътеката между седалките. Ко залая. Предната стена се огъна и Стрелецът удари рамото си. Макар че стената беше тапицирана, ударът беше достатъчно силен, за да го обездвижи. Полилеят се залюля и се откъсна от тавана, обсипвайки ги със стъклени висулки, като едва не падна върху момчето. Клавесинът излетя от подиума, блъсна се в едно от канапетата, преобърна се и издрънча. Влакът се наклони надясно и Стрелецът се подпря, опитвайки се да предпази с тялото си Джейк и Сузана. Клавесинът се сгромоляса на пода.
Пътуването свърши.
Роланд се изправи. Рамото му още беше вцепенено. Вляво Джейк седеше и събираше стъклените висулки. Изражението му беше озадачено. Вдясно Сузана попиваше кръвта от раната под окото на Еди.
— Добре — каза Роланд. — Кой…
Над главите им се разнесе експлозия — приглушено „бум“. Напомни му за бомбичките, които Кътбърт и Алан понякога запалваха и хвърляха в отходните канали или в тоалетните. А веднъж Кътбърт изстреля бомбичка с прашката си. Това не беше лудория, нито детинска глупост, а…
Сузана извика — повече от изненада, отколкото от страх — после мъглява дневна светлина озари лицето й. Всички се почувстваха добре. Ароматът на въздуха, проникващ през взривилия се изход, беше приятен — ухаеше на дъжд и на влажна пръст.
От отвора се подаваше стълба с пръстени от извита стоманена тел.
— Първо хвърлят полилея по теб, сетне ти показват вратата — рече Еди. Изправи се и помогна на Сузана да стане. — Добре, разбирам кога не съм желан. Хайде да се разкараме оттук.
— Съгласна съм с теб.
Отново докосна раната на лицето му. Той хвана пръстите и и ги целуна.
— Джейк? — попита Стрелецът. — Добре ли си?
— Да. А ти, Ко?
— Ко!
— Предполагам, че и той е добре — каза Джейк, вдигна наранената си ръка и мрачно я огледа.
— Пак те боли, нали? — попита Роланд.
— Да. Въздействието от лечението на Блейн преминава. Но не ми пука. Радвам се, че съм жив.
— Да. Животът е хубав. И астинът. Останало е малко от него.
— Искаш да кажеш аспирин.
Роланд кимна. Хапчето наистина имаше вълшебен ефект, но никога нямаше да може да изговори правилно името му.
— Девет от десет лекари препоръчват анацин, миличък — каза Сузана и когато Джейк я погледна учудено, добави: — Предполагам, че по твоето време вече не са го използвали. Няма значение. Най-важното е, че сме живи и всичко е наред.
Притегли хлапето в обятията си и го целуна по очите, носа и за миг по устата. Джейк се засмя и силно се изчерви.
— Да, в момента това е най-важното на света.
6
— Първата помощ може да почака — каза Еди, прегърна Джейк и го поведе към стълбата. — Можеш ли да си служиш с тази ръка, докато се катериш?
— Да, но не мога да нося Ко. Роланд, ще го вземеш ли?
— Добре.
Стрелецът взе скунка и го пъхна под ризата си, както бе направил, докато слизаше в шахтата, преследвайки Джейк и Гашър.
Момчето започна да се качва.
Роланд го следваше по петите, за да може скункът да души краката на хлапето, протягайки дългия си врат.