Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Твой ред е, мадам — усмихна се Роланд. Установи, че напоследък му е по-лесно да се усмихва.
Но неизвестно защо тя остана на мястото си, като хапеше устни.
— Какво има?
Ръката й се плъзна към корема и го разтри, сякаш я болеше. Роланд помисли, че Сузана ще каже нещо, но тя само поклати глава.
— Защо разтриваш корема си? Боли ли те? Удари ли се, когато се блъснахме?
Сузана дръпна ръката си така, сякаш плътта й се бе нагорещила.
— Не. Нищо ми няма.
— Сигурна ли си?
Тя сякаш се замисли сериозно върху думите му и накрая рече:
— Ще поговорим. Но преди малко беше прав — сега не му е времето и мястото. Ще поговорим насаме, само двамата с теб. — Тя пъхна остатъка от крака си в примката. — А сега спусни по-надолу въжето, ако обичаш.
Той изпълни желанието й и се намръщи. С цялото си сърце се надяваше, че първата му мисъл — онази, която му хрумна веднага, щом видя как ръката й неспокойно разтрива корема — е погрешна. Защото Сузана беше в говорящия пръстен и демонът, който имаше бърлога там, я бе обладал, докато Джейк се опитваше да прекоси световете. Понякога — често — контактът с демон променяше нещата.
И никога за добро, както знаеше от опит.
След като Еди хвана Сузана за кръста и й помогна да слезе на перона, Стрелецът издърпа въжето и тръгна към един от стълбовете. Завърза въжето за металния обръч и го омота около стълба. Хвана го и се спусна на перона.
— Жалко, че изоставихме въжето и хамута — отбеляза Еди, когато Роланд се приближи до него.
— Аз не съжалявам за хамута — рече Сузана. — Предпочитам да пълзя по тротоара, дори по дланите ми да полепнат дъвки.
— Не съм ги оставил — каза Роланд, пъхна ръка в плетеницата от ремъци и рязко ги дръпна.
Въжето мигновено се размота и Стрелецът го нави.
— Страхотен номер! — възкликна Джейк.
— Номер! — съгласи се Ко.
— Корт ли те научи на това?
— Да — усмихна се Стрелецът.
— Инструкторът от ада — добави Еди.
4
Докато вървяха към гарата, отново се чу тихото ромолене. Роланд се развесели, като видя, че тримата му спътници сбърчиха носове и свиха в погнуса устни. Приличаха на семейство Адамс и на истински ка-тет. Табелите с надписи сякаш леко трептяха, обгърнати от лятната мараня.
— Това от изтъняването ли е? — попита Джейк.
Роланд кимна.
— Ще можем ли да го заобиколим?
— Да. Изтъняванията са опасни като блатата, подвижните пясъци и тресавищата. Знаеш ли какво представляват тези неща?
— Да.
Сузана се обърна да погледне Блейн за последен път.
— Без глупави въпроси и глупави игри. — Обърна се към Стрелеца. — Какво мислиш за Берил Еванс, авторката на „Чарли Пуф-Паф“? Дали участва във всичко това? Възможно ли е да я срещнем? Бих искала да й благодаря.
— Вероятно е възможно — отговори Роланд, — но мисля, че не би трябвало. Моят свят е като огромен кораб, потънал прекалено близо до брега, за да бъде изхвърлен на сушата от вълните. Онова, което намираме, е интересно, дори може би полезно, но общо взето се натъкваме на безсмислени останки и развалини. Като това място тук.
— Не бих го нарекъл развалина. Погледни сградата. Металните й стени са поръждясали от водата, стичаща се от водосточните улеи под стрехите, но боята не се е олющила — каза Еди, застана пред вратите и прокара пръсти по стъклото. Ръката му остави четири ясни дири. — Прашно е, но не е напукано. Бих казал, че тази сграда не е била поддържана най-малко от… началото на лятото, може би.
Погледна Роланд, който сви рамене и кимна. Слушаше само с половин ухо. Вниманието му беше съсредоточено върху две неща — ромоленето на изтъняването и прогонването на спомените, които искаха да го завладеят.
— Но Луд запада и се руши от векове — каза Сузана. — Това място… може и да не е Топика, но всъщност много ми прилича на някое от онези ужасяващи градчета от „Зоната на здрача“. Вие сигурно не помните този филм, но…
— Аз го помня — казаха едновременно Еди и Джейк, после се спогледаха и се засмяха.
— Още го повтарят по телевизията — добави хлапето.
— Да, непрекъснато — съгласи се Еди. — Имаш право. Това място не е като Луд. Но и защо да бъде? Градът не е в същия свят като Луд. Не знам къде сме прекосили границата между световете, но…
Отново посочи към пътния знак на междущатска магистрала 70, сякаш това доказваше довода му.
— Ако е Топика, къде са хората? — попита Сузана.
Еди сви рамене и вдигна ръце — кой знае?
Джейк долепи лице до стъклото на вратата и надникна. Взира се няколко секунди, после видя нещо, което го накара бързо да се отдръпне.