Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Блейн? Отговори!
— Отговори — повтори Роланд. — Иначе ще обявя края на състезанието и ти ще трябва да изпълниш обещанието си.
Нещо докосна лакътя на Еди. Погледна надолу и видя малката, хубаво оформена ръка на Сузана. Хвана я, стисна я и се усмихна. Надяваше се, че усмивката му е по-самоуверена от начина, по който се чувстваше. Щяха да спечелят състезанието — почти беше убеден, — но нямаше представа какво щеше да направи Блейн, ако и когато го стореха.
— ЗА… ДА ДЪРЖАТ ПАНТАЛОНИТЕ СИ ЛИ? — После тонът му стана категоричен и той повтори въпроса като твърдение. — ЗА ДА ДЪРЖАТ ПАНТАЛОНИТЕ СИ. ГАТАНКА, ОСНОВАВАЩА СЕ НА ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ НА ПРОСТОТИЯТА НА…
— Правилно. Браво, Блейн. Но не се опитвай да печелиш време. Няма да стане така. Следващата е…
— НАСТОЯВАМ ДА ПРЕСТАНЕШ ДА ЗАДАВАШ ТЕЗИ ГЛУП…
— Тогава спри влака — прекъсна го Еди. — Щом си толкова ядосан, спри, и ще престана.
— НЯМА.
— Добре, тогава да продължим. Как ще познаеш, че в хладилника е влизал стон?
Последва още едно чаткане, този път толкова силно, че сякаш прониза тъпанчетата на ушите им като с шиш. Пауза от пет секунди. Примигващата зелена точка на маршрутната карта беше толкова близо до Топика, че осветяваше името на града като неонова светлина всеки път, когато проблеснеше. После Блейн отговори:
— ПО ОТПЕЧАТЪЦИТЕ ОТ СТЪПКИ В МАСЛОТО.
Това беше правилният отговор на загадката — шега, която Еди бе чул за пръв път в уличката зад „Дейли“ или на някое подобно място за събиране, но Блейн явно бе платил висока цена, за да я разбере. Осветлението във вагона на бароните премигваше по-лудешки от всякога и от стените се чуваше леко бръмчене — звукът, който трансформаторът издава, преди да изгърми.
От маршрутната карта засия розова светлина.
— Престани! — извика малкият Блейн. — Престани! Убиваш го!
„А ти какво мислиш, че той прави с нас, келеш?“ — помисли Еди.
Хрумна му да застреля Блейн с гатанката, която Джейк бе казал край огъня онази нощ — зелено е, тежи сто тона и живее на дъното на океана. Моби Сопола! Но се отказа. Искаше да излезе извън границите на логиката и можеше да го направи, без да надвишава нивото на третокласник, за да прецака Блейн завинаги. Защото независимо от разнообразните емоции, които неговите сложни двуполюсни електрически вериги му позволяваха да имитира, той си оставаше то — компютър.
— Защо хората отиват в леглото, Блейн?
— ЗАЩОТО… ЗАЩОТО… ПО ДЯВОЛИТЕ, ЗАЩОТО…
Някъде под тях се разнесе тихо стьржене и изведнъж вагонът на бароните силно се наклони наляво. Сузана изпищя. Джейк падна на коленете й. Стрелецът ги подхвана.
— ЗАЩОТО ЛЕГЛОТО НЕ МОЖЕ ДА ОТИДЕ ПРИ ТЯХ, ДА ТЕ ВЗЕМАТ ДЯВОЛИТЕ! ДЕВЕТ МИНУТИ И ПЕТДЕСЕТ СЕКУНДИ!
— Откажи се, Блейн — рече Еди. — Спри, преди напълно да съм съсипал мозъка ти. Ако не се предадеш, това ще стане. И двамата го знаем.
— НЕ!
— Знам един милион такива шегички. Цял живот съм ги слушал. Залепнали са в паметта ми като мухи на мухоловка. Какво ще кажеш? Искаш ли да се предадеш?
— НЕ! ДЕВЕТ МИНУТИ И ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ.
— Добре, Блейн. Само си го изпроси. Сега ще ти задам гатанката-трепач. Защо мъртвото бебе пресякло пътя?
Влакът пак се наклони. Еди не проумяваше как изобщо се крепи на единствената си релса. Стърженето под тях се засили. Стените, подът и таванът започнаха лудешки да се променят — ту прозрачни, ту непрозрачни. В един миг ги затваряха, а в следващия край тях преминаваше сив дневен пейзаж, простиращ се равен и безличен до хоризонта, който пресичаше света в права линия.
Гласът, който се разнесе от високоговорителите, беше като на уплашено дете.
— ЗНАМ ОТГОВОРА. ЕДИН МОМЕНТ. ЗНАМ ГО. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОСТЪПАТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ. ВСИЧКИ ЛОГИЧЕСКИ СИСТЕМИ В ДЕЙСТВИЕ…
— Отговори — каза Роланд.
— НЕОБХОДИМО МИ Е ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ! ТРЯБВА ДА МИ ДАДЕТЕ ВРЕМЕ! — Сега в объркания глас прозвуча ликуване. — НЯМАШЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ВРЕМЕТО ЗА ОТГОВОРИ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД, ОМРАЗЕН СТРЕЛЕЦО ОТ МИНАЛОТО, КОЙТО ТРЯБВАШЕ ДА СИ ОСТАНЕ МЪРТЪВ!
— Вярно е — съгласи се Роланд. — Имаш право, не бяха поставени ограничения за времето за отговори. Но ти не можеш да ни убиеш, след като още не си отгатнал гатанката, Блейн. А Топика се приближава. Отговори!
Стените на вагона на бароните станаха прозрачни и Еди видя как минаха покрай нещо като голям и ръждясал товарен асансьор. Профучаха толкова бързо, че едва го разпозна. Сега можеше да прецени ненормалната скорост, с която се движеха.
— Остави го на мира! — изплака малкият Блейн. — Убиваш го, казвам ти! Убиваш го!