Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Нали искаше точно това? — попита Сузана с гласа на Дета Уокър. — Да умре? Така каза. И ние нямаме нищо против. Не си толкова лош, малък Блейн, но дори шибан свят като този би живял по-добре без по-големия ти брат. Само че не желаем да ни взима със себе си.
— Последна възможност — каза Роланд. — Отговори или се откажи от гъската, Блейн.
— АЗ… ВИЕ… ЛОГАРИТЪМЪТ НА ЧИСЛОТО ШЕСТНАЙСЕТ Е… КОСИНУСЪТ НА… АНТИ… ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ… ЛЪЧЪТ… НАВОДНЕНИЕ… ПИТАГОРЕЙСКА… КАРТЕЗИАНСКА ЛОГИКА… МОГА ЛИ ДА… СМЕЯ ЛИ ДА… ПРАСКОВА… ДА ИЗЯМ ПРАСКОВА… БРАТЯТА ОЛМАН… ПАТРИША… КРОКОДИЛ И ТЪНКА УСМИВКА… ЧАСОВНИК С ЦИФЕРБЛАТ… ЕДИНАДЕСЕТ ЧАСЪТ… ЧОВЕКЪТ Е НА ЛУНАТА… ПРЕОЦЕНКА… ОХ, ГЛАВАТА МИ… БЛЕЙН… БЛЕЙН СЕ ОСМЕЛЯВА… БЛЕЙН ЩЕ ОТГОВОРИ… АЗ…
Блейн, който крещеше с гласа на малко дете, заговори на някакъв странен език, после запя. Еди не разбираше думите, но когато се включиха барабаните, позна песента — „Цип“ на Зи Зи Топ.
Стъклото над маршрутната карта се пръсна на парчета. Миг по-късно самата карта изхвръкна от гнездото си, разкривайки блещукащи лампички и лабиринт от електронни платки. Светлините пулсираха в синхрон с барабаните. Изведнъж блесна син пламък, който опърли повърхността около дупката в стената, където допреди малко беше картата, и я изгори до черно. От вътрешността на стената се разнесе силно стържене.
— Пресякло е пътя, защото е било в кокошката, шибан тъпако! — извика Еди.
Скочи и тръгна към димящата дупка, останала на мястото на маршрутната карта. Сузана сграбчи края на ризата му, но Еди не усети това. Всъщност почти не знаеше къде се намира. Бойният огън се бе разпалил в душата му, изгаряше го със справедливата си топлина и сгорещяваше сърцето му със свещения си блясък. Беше взел Блейн на прицел и макар че нещото зад гласа вече беше смъртно ранено, Еди не можеше да не натисне спусъка. „Стреляй с ума си.“
— Каква е разликата между крокодила? — изрева той. — Че е по-дълъг, отколкото зелен!
От дупката се разнесе ужасен писък на гняв и агония, последван от синкав огън, сякаш някъде пред вагона на бароните електрически дракон бе избълвал силен пламък. Джейк извика нещо, но Еди не се нуждаеше от предупреждение. Рефлексите му бяха изострени като ножчета за бръснене. Наведе се и електрическият заряд прелетя над дясното му рамо. Извади револвера — тежък, четирийсет и пети калибър, с ръкохватка от сандалово дърво. Продължи да върви… и, разбира се, да говори. Роланд бе казал, че Еди сигурно ще умре говорейки, както бе направил старият му приятел Кътбърт. Можеше да измисли и по-неприятни начини да си отиде от този свят, но само един по-добър.
— Кажи, Блейн, грозно садистично копеле! Тъй като си разказваме гатанки, каква е приликата между собствената съпруга и разваления вентилатор? Схващаш ли? Не? Колко жалко! Нито върти, нито духа, само трака! А тази? Защо една жена кръстила сина си Седем и половина? Защото такъв бил номерът на шапката й!
Стигна до пулсиращия правоъгълник. Вдигна револвера на Роланд и вагонът на бароните изведнъж се изпълни с гръм. Изстреля в дупката всичките шест патрона, зареждайки последователно ударника с дланта на ръката си, както Стрелецът им бе показал, съзнавайки, че това е единственият правилен начин. Такава беше тяхната шибана ка, по дяволите! Така слагаш край на нещата, когато си стрелец. Той беше един от племето на Роланд и душата му вероятно бе осъдена да гори в ада, но не би заменил съдбата си за всичкия хероин в Азия.
— МРАЗЯ ВИ! — каза Блейн с детинския си глас. Вече не говореше несвързано, а тихо и сантиментално. — МРАЗЯ ВИ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА!
— Не смъртта те притеснява, нали? — попита Еди. Лампичките в дупката бяха избледнели. Пак лумна синкав огън, но пламъкът беше нисък и слаб. Скоро Блейн щеше да бъде мъртъв като Младите и Беловласите в Луд. — Загубата те притеснява.
— МРАЗЯ… ЗА ВЕЧНИ…
Разнесе се бръмчене, което се превърна в заекващо, глухо тракане, после то постепенно секна.
Еди се огледа. Роланд бе прегърнал Сузана като че беше дете. От другата страна на Стрелеца стоеше Джейк, а Ко се бе свил в краката му.
От дупката се разнесе миризма на изгоряло. Не беше неприятна. Напомняше мирисът на запалени листа през октомври. Инак дупката беше тъмна като око на труп. Всички лампички бяха угаснали.
„Гъската ти е изпечена, Блейн — помисли Еди. — И пуйката. Честит Ден на благодарността.“
5
Стърженето под влака спря. Отпред се чу последно приглушено скърцане и тракане. Роланд усети, че краката му се протягат. Тялото му разбра какво е станало преди самият той да осъзнае че двигателите на Блейн бяха престанали да работят. Просто се плъзгаха по инерция по релсата. Но…