![Изменящата се земя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/2/1/izmenyashchata-se-zemya-bg-download.jpg)
Изменящата се земя [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Дилвиш #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изменящата се земя [bg]». Краткое содержание книги:
Семирама се приближи и седна на перваза, опряла гръб на възглавница. В гледката отдолу нямаше нито едно живо същество.
Какви ли са градовете сега? — помисли си тя. — Колко ли трябва да са се променили?
Мелиаш, седнал пред архивите си, по-скоро усети, отколкото чу някой да вика името му. Той премести встрани принадлежностите за писане и започна да рови за кристала.
Кристалът се изясни почти незабавно и той се оказа лице в лице с влажния поглед на Роук, който леко му се усмихна.
— Да не те безпокоя? — попита старецът.
— Не.
— Жалко. Е, имам нещо за теб. В Книгата на Знаците открих датата, когато е бил използван онзи знак. Било е преди около двеста години. Като проверих регистрите на членовете за онзи период, узнах, че сред Братята е имало поне един Дилвиш — наполовина Елф, от рода Селар, по-низш адепт, който явно е бил воин. Май съм го срещал веднъж. Един такъв висок.
— Може да се окаже той. Какво още научи?
— Изличен е от списъците няколко години по-късно. Причини не са посочени. Сега, като се връщам назад, мисля, че имаше още нещо във връзка с това. Но не мога да си спомня какво.
— Опитай!
— Опитах. Но явно е било много отдавна.
— А другият?
— В сегашните регистри има някакъв Уилиънд от далечен малък градец в Муркейв. Низш магьосник. От онези с добро положение.
— С изключителни способности, предполагам?
— Не, посредствен е.
— А Дилвиш?
— Не.
— Има ли още нещо за който и да било от тях?
— Нищо, освен дето разбуди любопитството ми. Би ли ми казал за какво е всичко това?
Мелиаш се облегна назад и се опита да подреди чувствата, впечатленията и идеите си. После бавно заговори:
— В задълженията ми влиза да проверявам всичко необичайно, което има отношение към… към бившия собственик на замъка, който е в центъра на всичко. Виж сега, този Дилвиш е единственият, минал оттук, който твърди, че не е тръгнал да завладява силата, заключена в мястото. Всъщност, той твърди, че единствената причина за идването му тук е да убие… бившия властелин на замъка. Той не би се преструвал.
— Мнозина биха искали да си отмъстят на онзи.
— Разбира се. Но Дилвиш е единственият, който мина оттук и се обади. Освен това знае какво е станало в Ледената Кула…
— Това вече едва ли представлява някаква тайна за членовете на Организацията.
— Така е. Но той спомена, че неотдавна е бил в далечния север.
Роук задъвка брадата си.
— Не разбирам за какво намекваш. Не мога да си припомня някаква трета страна да е участвала в тази работа.
— Нито пък аз. Ридли нямаше ли сестра?
— Да. Хубавица. Казва се Риина. Тя самата е член на Организацията.
— Струва ми се чух, че е избягала, с известна помощ…
— Вярно е.
— Има ли начин това да бъде проверено?
— Вероятно. Доста от членовете на Организацията наблюдаваха конфликта от безопасността на своите жилища, естествено. Някои от тях може да разполагат с допълнителна информация.
— Ще се опиташ ли да научиш заради мен?
Роук въздъхна.
— Не виждам какво ще докаже това.
— Нито пък аз, поне засега. И все пак чувствам, че тук се крие нещо.
— Добре. Ще попитам неколцина и ще ти се обадя, ако науча нещо. Но какво общо има Уилиънд с всичко това?
— Не ми е известно. Той мина оттук по-рано и ме предупреди за идването на Дилвиш, като намекна, че той следва по-скоро тъмната, отколкото неутралната страна и че не трябва да му се има доверие.
— Най-вероятно е нещо лично. Ще те потърся, когато науча повече.
Образът му избледня.
Мелиаш лъсна кристала в ръкава си, преди да го положи на място. После се надигна и обходи периметъра на Изменящата се земя с поглед, вперен в тъмнеещото петно, което се бе появило на югозапад.
Дилвиш се метна встрани, успя да подложи рамо и да спре падането на Блек.
— Какво има? Какво се е случило? — долетя тих, почти познат женски глас.
— Помогни ми! — извика Дилвиш, напрягайки сили, без дори да погледне към мястото, където сега бе застанало момичето и отмяташе коси от лицето си. — Не трябва да го оставим да падне! Бързо!
Само за миг тя се оказа до него, гърбът й подпря лявата страна на Блек.
— Стормбърд, приближи се внимателно — каза тя на изискан елфски език.