Изменящата се земя [bg]

— Призовавам те, говори — каза тихо Баран. — Имаше достатъчно време да разбереш как действа огледалото. Кажи ми го!

Близо до огледалото пропя мелодичен, почти бодър глас:

— Много е сложно.

— Това вече ми е известно.

— Искам да кажа, че разбирам как действа, но не ми е ясно как са били заложени ефектите му. Заклинанията, положени в него, са изключително изтънчени.

Фигурата отплува към повърхността. Нарасна. Извърна се. Тялото й бе прикрито от блестяща, издължена глава, която се стрелна напред и зае цялата повърхност. Имаше очи с триъгълна форма, обсипани със златисти люспи, мъничка уста, и всичкото това разположено между тясна, заострена брадичка и широко чело, където три малки рогчета стърчаха сред мека, разрошена грива от пера или пламъци.

— А сега ме пусни — примоли се тя. — Това е път към други места. Нищо повече не бих могла да ти кажа.

Баран спря и вдигна глава, сключил ръце зад гърба си. Огледа я и се усмихна.

— Опитай — каза той. — Опитай се да ми опишеш механизма на защитата му. Всеки страж, който бях поставил да не му позволи да действа, изчезна за броени дни. Защо става така?

— Трудно ми е да предположа. Сега заклинанието бездейства и изчаква истинския ключ. И все пак като че ли нещо изключително студено се раздвижва в дълбините му, опитва се да си проправи път, ако му се попречи.

— Ти можеш ли да го блокираш?

— Да.

— А какво би направила, ако студеното нещо се опита да удари?

— Тази студенина не ми харесва.

— И все пак, какво би могла да направиш?

— Да се защитя от него със собствените си пламъци.

— Такава защита ще се окаже ли успешна?

— Не знам.

— Не би ли могла да проучиш тази страна на заклинанието и да ми кажеш как да го неутрализирам?

— Уви! Заложено е прекалено дълбоко.

— Призовавам те в името на всички сили, които те доведоха тук, остани в дълбините на това огледало. Не му позволявай да разреши на никой или нещо да премине или излезе от тази стая. Защитавай се с всички сили, с цялата мощ, която притежаваш срещу студеното явление, ако се опита да те унищожи или прогони.

— Значи няма да бъда освободена?

— Не и сега.

— Умолявам те — помисли пак. Тук е опасно. Не искам да ме сполети съдбата на останалите.

— Опитваш се да ми кажеш, че огледалото не може да бъде блокирано дълго време?

— Опасявам се, че може да се окаже точно така.

— Тогава ми обясни, щом се имаш за мъдра: неотдавна в Ледената Кула, човек, на име Ридли, блокира огледало като това за неопределено време. Как успя да надделее?

— Не знам. Може да е използвал страж със сила, много по-голяма от моята, и да я е наложил срещу магията.

— Това е неосъществимо. Използваната сила би трябвало да е изключителна или пък той притежава невероятни умения.

— Може да е било едното или другото, или и двете. Затова се разчу чак до моите владения.

Баран поклати глава.

— Не вярвам да е толкова умел или да обладава такава сила. Някога го познавах.