Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Ти. Си. Толкова. Красива.
Прекрасното му, мило, скъпо лице, наведено над моето, грееше, осветено от очите му. Все едно ме виждаше за пръв път. Наведе се и ме целуна жадно, сякаш бях извор със студена вода. Да го видя такъв - запленен, буквално в краката ми, обезоръжен... И това разбуди либидото ми. Той пусна ръцете ми и прокара пръсти през косата ми, хвана я и я стисна нежно, за да не мърдам. Тялото ми се напълни с желание, с жажда за него. А той вече не ме целуваше сладко и с обожание. Целуваше ме дълбоко, сластно. Поглъщаше ме като хищник. Езикът му се плъзна в устата ми и завладя всичко по пътя си - не даваше, само вземаше. Отчаяние и потребност. И докато желанието полека завладяваше всеки мускул в тялото ми и разбуждаше всеки нерв, внезапно усетих ужасяващ пристъп на паника.
„О, мой Петдесет, какво има? Какво не е наред?“
Той пое рязко дъх и изстена.
- Какво направи с мен? - каза безпомощно, сурово. Изведнъж легна върху мен и ме притисна към матрака. Едната му ръка хвана брадичката ми, а другата се плъзна по тялото ми, по гърдите, по кръста, около дупето ми. Целуна ме отново, вмъкна краката си между моите, вдигна коляното ми и започна да отърква тялото си в моето, усещах твърдия му пенис през дрехите. Изгубих се в неговата трескава страст. Не обръщах вече внимание на паниката, която блуждаеше някъде там, по периферията. Знаех, че ме желае, че има нужда от мен - а когато искаше да ми каже нещо, това беше любимият му начин да се изрази най-правилно. Целунах го, напълно изгубена в него, прокарах пръсти през косата му, стиснах я, дръпнах силно, държах се за него все едно животът ми зависеше от това. Усетих вкуса и аромата му - на Крисчън, на моя Крисчън!
Той внезапно спря, изправи се и ме дръпна да стана. Виеше ми се свят. Докато успея да поема дъх, той успя да разкопчае копчето на късите ми гащи, да коленичи пред мен и да ги смъкне на пода заедно с бикините. После за секунди се озовах пак на леглото под него и той вече се събуваше. Не свали нито тениската ми, нито дрехите си. Стисна главата ми и нахлу в мен. Извиках. По-скоро от изненада, отколкото от болка. Чух свистенето на дъха му в ухото ми
- Ужассссссс - изсъска през зъби. Застина, после влезе по-дълбоко. Простенах.
- Нуждая се от теб - ръмжеше той в ухото ми. Прокара зъбите си по челюстта ми, захапваше леко кожата. Целуна ме. Сил-но. Вдигнах крака и ги увих около него, придърпах го към себе си. Бях твърдо решила да се преборя с това, което го мъчеше, и да го унищожа. И тогава той започна да се движи. Френетично, като полудял, примитивно, отчаяно, все едно се опитваше да се покатери по въображаема стълба в тялото ми. Изгубих се в обезумелия му ритъм и след това... темпото се успокои. Пак се зачудих какво има, какво го безпокои. Но тялото ми се оказа по-силно от съзнанието. Мисълта за тревогите му изчезна, бързо се катерех към гребена на вълната, към върха. Тялото ми го посрещаше с всяко нахлуване във влагалището ми. Чувах грубото му свирепо дишане в ухото си, знаех, че аз, аз съм неговата забрава, изгубеният му рай. Нуждата му... от мен... беше толкова възбуждаща. Той ме тласкаше все по-високо и по-високо и почти виждах върха. Исках го толкова много, исках го за себе си и за него.
- Искам да свършим заедно - каза той задъхано, излезе за секунди от мен и спря напиращия оргазъм.
- Отвори си очите - заповяда ми. - Искам да те гледам в очите.
- Гласът му беше непоносимо настоятелен, нетърпелив. Отворих очи. Суровите му пламтящи очи, страстта, любовта в наведеното над мен лице ме изстреляха и тялото ми започна да пулсира около него, главата ми се отметна назад.
- Ана - извика той и се присъедини към моя оргазъм. После застина и падна върху мен. Претърколи се, стиснал ме здраво, и аз се оказах просната върху него, а той все още беше в мен.
Когато изплувах на повърхността и тялото ми се успокои, реших да си направя майтап и да спомена как ме е третирал като обект и как ме е репресирал, но предпочетох да си държа устата затворена. Не бях сигурна в какво настроение е. Вдигнах глава от гърдите му, погледнах лицето му. Той лежеше със затворени очи, с ръце около тялото ми. Стискаше ме здраво. Целунах гърдите му през тениската.
- Крисчън, кажи ми, какво има? - попитах нежно и зачаках търпеливо. Може би сега, след секса, се беше успокоил и щеше да ми каже. Усетих как затегна прегръдката, но уви, това беше единственият му отговор. Нямаше да каже. И тогава заговорих:
- Кълна се да бъда винаги до теб и в болест и в радост, да бъда до теб в добри и лоши времена, да споделям радостта и тъгата ти...